Тези поборници за свободата не се питаха дали има смисъл да се борят?Те не се убеждаваха един другиго, че всяко усилие е обречено, както често правим днес. Тях не ги блазнеше удобството да бъдат зрители на националната история. Да изчакат събитията. Да четат вестници и да спорят в кръчми и кафенета. Пет века не изтриха тяхното самочувствие на достойни българи и те не чакаха да чуят какво мислят Великите сили за свободата българска. Нито разчитаха на тях. Те не се надяваха на никакви привилегии и облаги, а някои доживяха дните си в мизерия.

Вековете на робството не угасиха вярата им, че е възможна свободна и справедлива България.Нашите опълченци не се криеха зад гърба на могъщата армия на Царя Освободител, в очакване тя да донесе тяхната свобода. По тези скали, по тези урви, те воюваха и умираха, отдавайки живота си, но никога не се предадоха. Воюваха и умираха, за да докажат, че народът ни е достоен за свободата и  платиха  с живота си за тази свобода.С този несломим дух, с тази вяра в собствените сили, с това единение в делото опълченци и възрожденци възкресиха Отечеството.

С този дух, вяра и единение ще успеем и всички ние, техните потомци, които днес се борим за една свободна и справедлива България!Поклон пред героите!Да живее България!", завърши държавният глава.