Димана Йорданова представи творчеството си в Нощта на изкуствата в Стара Загора в уютния двор на Къщата на архитекта. Събитието, озаглавено „Акустична поезия“, съвпадна и с мига на излизането на последната й книга – втората с проза – „Писма до Ния, която не родих“.

Книгата пристигна тук от печатницата, така се случи, че аз много исках да я видя и да бъде с мен тази вечер, но в интерес на истината ще я представим може би в началото на октомври в София, а след това и в Пловдив. По-късно може и да се върнем в Стара Загора.

Димана Йорданова е автор на две стихосбирки, вече две книги с проза и една детска книга. „Писма до Ния, която не родих“ се ражда под редакцията на Елин Рахнев по стари текстове на Димана.

Един от текстовете завършва така: „Ще говоря за това след 10 години“ и на мен ми се стори символично и не случайно това, че намирам този текст точно след 10 години. А книгата отиде в неочаквана и за мен посока - разказва Димана Йорданова. 

Онова, което със сигурност не мога да разделя между себе си и героя си е да имаме различни истини. Не мога да излагам истина, в която не вярвам. Всеки има право да разбере сюжета както му харесва, но аз исках да разкажа за живота като цяло, не само физическия, този в родилното отделение, а и за нещата, които се раждат от нас или които не искаме да дадем на този свят, защото той не го заслужава или защото ни е страх. Не сме достатъчно смели, за да се борим за това, което искаме.

За поезията, която не можеш да не напишеш, за спасението и за Пазачите на есента – чуйте интервюто с Димана Йорданова в прикачените звукови файлове.