Днес отбелязваме 135 години от началото /1885/на Сръбско-българската война. Обявена е от сръбския крал Милан срещу България, а причината е Съединението между Източна Румелия и Княжество България.-След обявяване на Съединението (06.09.1885 г.) България очаква съпротива от страна на Турция и съсредоточава войските си по южната граница. Подтикван от Австро-Унгария и с цел да заздрави позициите си, сръбският крал Милан неочаквано обявява война на България на 02.11.1885 г. Сръбските войски нахлуват през западната граница по две направления – София и Видин. Българското военно командване, в което най-високият чин е капитан и е ръководено от 24-годишния Рачо Петров, не е подготвено за нападение от запад, но след спешно заседание е решено най-важната битка да се проведе при Сливница. За няколко дни войската се придвижва до западната граница, предимно пеша, тъй като жп линията все още не е завършена. Въпреки численото си превъзходство сръбската армия е разбита и българите започват настъпление в Сърбия, стигайки до Ниш, когато след намесата на Австро-Унгария войната е прекратена. 

Историкът проф. Петко Петков от Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий"заяви в интервю за радио Стара Загора, че за да разберем патриотизма и чувството за дълг на българския войник и младите български офицери, воювали срещу сръбската армия, за да защитят отечеството и Съединението, трябва да се опитаме да влезем във времето, за което говорим. Патриотизмът и чувството за дълг, тогава преди 135 години са категории с по-различно от днес звучене. Младата българска държава е изправена пред риск да загуби постигнатото и всеки мобилизиран българин е готов да воюва. Вероломното ръководство на сръбската държава принуждава българската армия да се брани. Това не са целите на обикновения сръбски граждани. И като резултат на неоправдано обявената война сърбите получават справедлив удар от българската войска, в която се включват доброволци, опълченци, завърналите се от чужбина студенти, за да защитят отечеството. Проф. Петков подчерта, че не се гордеем от това, че сме победили сърбите. Гордеем се от това, че младата ни държава е успяла да се защити в тази  „Война на капитаните“, която се оказва изпитание на националния ни дух. Добре обучени, с мъдрото си мислене, младите офицери вземат правилните стратегически решения за крайния успех срещу двойно превъзхождащия ни съперник. С победата в тази война България показва на Европа, че не се е появила случайно на европейската карта, а е наследник на една велика държавност и е готова да брани своите граници. Разговора на Диана Абрашева с проф. Петко Петков може да чуете в прикачения звуков файл: