Кой, кога и как поставя въпроса с климатичните промени във фокуса на високото политическо говорене? Отговор на този въпрос търсим със събеседника ни Юлиан Попов - политически съветник на Европейската климатична фондация и председател на Европейския институт за ефективност на сградите.
Най-силното заявление за проблема откриваме в речта, която Маргарет Тачър произнася пред Генералната асамблея на ООН на 8-ми ноември 1989 г.
Много често популярното мнение за климатичната политика е, че това е една лява политика, което не е така. Маргарет Тачър все пак е една от най-мощните фигури на дясната политическа линия. В тази си реч тя се концентрира върху научните доказателства за климатичните проблеми, като насочва вниманието към необходимостта да се модернизира икономиката, да се търсят нови енергийни решения и подсказва, че климатичните промени изискват глобално сътрудничество – обяснява Юлиан Попов.
В този момент светът е изцяло обхванат от новините за разпада на комунистическата система и падането на Берлинската стена, казва Юлиан Попов:
Символичната връзка е огромна, защото разпадът на комунизма довежда до разпад на комунистическата икономика, която е енергоемка и неефективна. Това води до падането на въглеродните емисии в бившите комунистически страни. Много често този факт се представя от политически лидери от целия бивш комунистически лагер като постижение. Това е доста съмнително.
Две години и половина след речта на Маргарет Тачър, Обединените нации провеждат среща на високо равнище в Рио де Жанейро.
На нея се създава Международният панел за климатичните промени, проблемът придобива институционален вид и започва ангажирането на страните по целия свят с проблемите на климата.
Следващата стъпка, която надгражда институционализацията на проблема, е Протоколът от Киото, подписан на 11 декември 1997 година. Юлиан Попов допълва:
Това е първата договореност за глобално намаляване на емисиите, а светът се разделя на три категории държави. Протоколът от Киото в последствие ще бъде заменен с Парижкото споразумение от 2015 г. Ратификацията му е по-бавен процес, миналата година една от последните страни, която го подписа бе Русия. Парижкото споразумение е много важно, защото поставя въпроса за развитие на глобален пазар на въглеродните емисии и най-вече за първи път поставя въпроса за ограничаване на увеличението на глобалната температура с по-малко от 2 градуса в сравнение с пред индустриалната епоха.
Преди дни Парижкото споразумение попадна отново във фокуса на новините, във връзка с една от първите публикации в социалните мрежи на новоизбрания президент на Съединените щати Джо Байдън за това, че държавата ще се върне в Парижкото споразумение, след като САЩ официално го напуснаха по време на мандата на Доналд Тръмп.
Иронията е в това, че той обяви това напускане преди 3 години, а за да напуснеш споразумението трябва да изтекат три години. На практика САЩ напуснаха денят преди изборите и на другия ден Доналд Тръмп загуби. Трябва да имаме предвид, че САЩ никога не са били много ангажирани с глобалната климатична дипломация и заради сериозните лобистки влияния, свързани с газовата и петролна индустрия. САЩ е единствената държава в света, която не е подписала Протокола от Киото. По-важна е амбицията на Джо Байдън до 2050 година държавата да постигне климатична или въглеродна неутралност, така както са се ангажирали ЕС, Япония, Южна Корея и още 60 други по-малки държави. Така че вече 2/3 от света ще има политически ангажимент за климатична неутралност.
Цялото предаване можете да чуете в прикачения звуков файл.До края на април 2024 г. продължава проект "Норвежка подкрепа за зелени иновации в малки и средни предприятия". Той се реализира от Търговско-промишлената палата в Стара Загора. 15 компании от Старозагорски регион участват в него. "Темата..
Започват обществените обсъждания на Концепции за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) по места в област Стара Загора. Седем концепции с партньори от Старозагорско са преминали успешно етапа на административно съответствие и допустимост,..
Въздействието на Зелената сделка върху маргинализираните общности е темата на изследване по проект, който се осъществява от учени от Университета за национално и световно стопанство в София. Т е работят по него от 2022г. и е съвместен проект с 12..
Изпълнението на европейския проект „Преход на възможностите“ продължава с второ събитие в Стара Загора. „Бранд Медия България“ и Агенцията за регионално икономическо развитие (АРИР) организират съвместно кръгла маса, на която в дълбочина да бъдат..
Парк „Митрополит Методий Кусев", по-известен сред старозагорци като Аязмото, е едно от емблематичните места в града. В последните няколко години обаче растителният и дървесен потенциал на парка видимо намалява. Основният вредител е короядът ,..
Tракийски университет беше домакин на конференция „Преход на възможностите – Стара Загора“, която се проведе на 29 февруари от „Бранд Медия България“ и Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора. Модератор на работните панели на..
На срещата на 29 февруари целим да дадем яснота и конкретика по Териториалните планове, съобщи д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие – Стара Загора (АРИР) по повод събитието „Преход на..
В рамките на поредицата кръгли маси за финансиране на устойчива енергия, Министерство на енергетиката и Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект с подкрепата на Коалиция „Да обновим България“ организират конференцията „Енергийната ефективност на..
"Новите предизвикателства в началото на годината за екипа на АРИР са няколко. Проектите, по които ще работим са по важни за региона теми. Позволихме си да се върнем към един такъв - да се даде шанс на млади хора, които по една или друга причина не са се..
У нас излизането от по-силните горива не е в голяма степен резултат на национална политика, а е бизнес , предприемаческо или корпоративно решение. България е пример за разнообразни решения за трансформация в различните индустрии – циментова,..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net