Протоколът от Киото въвежда регулации за част от парниковите газове, които не трябва да се бъркат с вредните емисии. Парниковите газове са съставки на атмосферата, а не вредни емисии. Замърсителите на атмосферата са обект на други регулации.
С това уточнение започваме разговора с Антоанета Йотова - климатолог и експерт по политиките на околната среда и промените в климата.
Действително, трудно можем да посочим човешка дейност, която да не е източник на емисии на парникови газове. Най-голям дял в производството им държи енергийния сектор, следван от транспорт, селско стопанство и сектора на потреблението, обяснява тя.
В т. нар. национални инвентаризации на парниковите газове всяка държава-участничка в Рамковата конвенция за изменение на климата на ООН описва ежегодно всички източници на парникови газове и количествата, които те са емитирали в атмосферата. Инвентаризациите се извършват на база на статистическа информация. За България НСИ обобщава данните за всички сектори, след което от МОСВ възлагат да се извършат изчисленията колко са емисиите на контролираните парникови газове за година, откъдето е видно и дали се изпълняват поетите ангажименти. Данните се подават в Секретариата на Рамковата конвенция и в Секретариата на Протокола от Киото.
Формално механизмът за търговия с емисии се провежда от 2008 година на на два етапа – 2008 – 2012-та година с цел да се намали с 5% нивото на емисиите спрямо 1990. Във втората фаза, която приключва с края на 2020 година, целта е намалението да е с 18% на глобалните емисии парникови газове. За България граничната година, която се възприема като базова е 1988 година, защото тогава е била най-виоката степен на икономическо развитие за този период – уточнява Антоанета Йотова.
И през 2002 г., когато Протоколът от Киото влиза в сила, и през 2008 г., когато започва търговията с емисии, България като страна има емисии под нивата от 1988 г. Т. е. България има излишък от единици парникови газове, които продава на други държави. Сумата през различните години варира, последните данни са 800 милиона лева за година.
Тези средства трябва да се използват за подобряване на състоянието на производството, за да се емитират по-малко парникови газове, се казва в Протокола от Киото. Това обаче не се прави в България, с мотива, че ние не превишавае годишната си норма.
Средствата постъпват във Фонда за енергийна сигурност, но как се разпределят оттам нататък не е много ясно. Изразходването им не е прозрачно и ние реално не виждаме на национално ниво да се предриемат системни действия, за да се развиваме икономически, без това да означава покачване на емисиите на парникови газове. – коментира Антоанета Йотова.
Целият разговор с Антоанета Йотова можете да чуете в прикачения звуков файл.
Ректорът на Тракийски университет проф. Добри Ярков инициира среща-дискусия по повод създаването на нов Факултет „Дигитални и зелени технологии" към Тракийски университет – Стара Загора. Събитието привлече широк кръг от участници, сред които..
Борислав Сандов е вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков и в "Минутите за Зелената сделка" коментира възможността на България да приключи с въглищата и има ли опасност за „Зелената сделка“ предвид..
Малгожата Кулбачевска-Фигат работи заедно с Владимир Митев по проекта за справедливия преход в Полша, Румъния и Чехия. Тя прави фоторепортаж по време на журналистическото им пътуване до долината на река Жиу през октомври 2023 г. Тя разказва за..
Владимир Митев, репортер в Румънската секция на Радио България - БНР, коментира в "Минутите за Зелената сделка" работата си по проекта за трансгранична журналистика, свързан със справдливия преход. Митев работи по темата с колеги от Полша и Чехия и..
2025 година ще я посветим на цифровото гражданство. Още в края на януари сме подготвили първите два курса. Конкретните им програми ще бъдат пуснати към 20 януари. Ако има повече желаещи отколкото са предвидените места, ще пуснем и нови дати, съобщи д-р..
Проектът „Бъдеще в капана на въглеродното минало" продължава две години. Той е в самото начало, което дава само повърхностна картина на ситуацията. Експертите са убедени, че задълбочените изследвания ще доведат до промяна в нея.
Двудневен международен форум, чийто инициатор е Дипломатическият институт към Министерството на външните работи, се проведе в Стара Загора. През 2023 г. решихме, че е добре да излезем от София, организирайки такива платформи и да гостуваме в..
Поредните Урбанистични срещи се проведоха в Стара Загора в петък и събота (1 и 2 ноември). Те преминаха под надслов „Градски будители, космически традиции и зелени пространства“. Специализираното събитие на Творческия колектив „На улицата“ се..
Приключи проектът „Рехабилитация и модернизация на системата за външно изкуствено осветление на Община Казанлък“. Заместник-кметът на Общината Аксения Тилева и екипът й отчетоха успешно завършване на проекта, който започна октомври миналата година..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net