След като действието на Протокола от Киото приключва в края на 2020 г., регулацията на количеството парникови газове в атмосферата и търговията с емисии би трябвало да се подчиняват на Парижкото споразумение, което е ратифицирано и от България.

В него обаче няма конкретни количествени задължения включително и по отношение на търговията с емисии, коментира климатологът Антоанета Йотова.

Този механизъм ще претърпи развитие, но за момента няма конкретни договорености. Важното за България е, че в Парижкото споразумение страните от Европейския съюз участват заедно, т.е. поето е конкретно задължение как всички държави-членки ще изпълняват общата цел на Парижкото споразумение – да се запази увеличението на средната глобална температура до края на века в рамките на 2 градуса.

За да се случи това на европейско ниво все още се дискутира дали намаляването на парниковите газове да е с 55% или с 60% до 2030 г.

Освен общото задължение на ЕС за намаляване на парниковите газове в атмосферата, всяка държава трябва да даде своя интегриран план „Енергетика и климат“, в който да посочи какви мерки ще предприеме във всички сектори на икономиката си за постигане на общата цел, обяснява още Антоанета Йотова.

Първи вариант на национален интегриран план за България беше представен на Европейската комисия в края на 2019 г. Последваха няколко месеца за коментари и експертни мнения и през април 2020 г. беше изготвен втори вариант. Оттогава процесът стана много непрозрачен. Знаем, че е подаден окончателен план, но от Европейската комисия отново връщат коментари, относно неговото реално осъществяване. Те станаха публично известни през септември и от тях е видно, че европейските институции не смятат, че този план би бил истински нужния и важния за осъществяване на ангажименти от страна на България. Не е много ясно точно какво и как ще се случва, коментира Антоанета Йотова.

Срокът на действие на Интегрирания план „Енергетика и климат“ е до 2030 г. Той е изготвен в министерството на енергетиката и министерството на екологията и в него липсват идеите за справедлив енергиен преход, за кръгова икономика. Не са потърсени и мненията на експертите, казва Антоанета Йотова и допълва, че големият въпрос сега е как да направим нещата наистина умно.

Трябва умно да планираме трансформация на цялостната ни икономическа система и продукт. Законът за ограничение на измененията на климата, който съществува в България, няма да е достатъчен, за да върви страната по пътя, начертан атПарижкото споразумение и европейските директиви. Имаме нужда от нов вид закон, който да отговаря на хоризонталния характер на климатичната политика. България би могла да бъде пионер в такъв тип законодателство.

Цялото интервю с Антоанета Йотова можете да чуете в прикачения звуков файл.