Последните пет години бяха най-топлите откакто се води статистика за температурите. Средната температура през 2019 година се е повишила с 1,1 градуса в сравнение с равнищата от прединдустриалния период.

9 от всеки 10 граждани на ЕС счита, че изменението на климата е много сериозен проблем. Именно затова беше договорена Рамковата конвенция но ООН през 1992 г., част от която са и Протоколът от Киото и Парижкото споразумение. Целта е ясна – намаляване на глобалното затопляне.

Какво се променя:

Първо Парижкото споразумение включва всички държави, за разлика от Киото. По-важното е друго – Париж има много по-високи амбиции от Киото, защото в последните години се осъзна, че човечеството има много голям принос за климатичните промени. Това вече е утвърден научен консенсус. Промените в климата станаха много по-видими, затова и обществения консенсус е по-голям.

Защо ЕС иска да бъде глобален лидер в борбата с климатичните промени?

Логично е, най-голямата глобална икономика в света да поеме лидерството, а добрият пример помага и много други страни да го последват и това не е само по отношение на климатичната политика. Има много критици, които казват, че ЕС е самотен лидер, и че страните-членки не могат сами да променят климата, но това не е точно така. Примерно Япония миналата година прие да стане климатично неутрална до 2050 г., т.е. има същата политика като ЕС. Индия и Китай също приеха програми за намаляване на емисиите, макар и не толкова амбициозни. Така че светът се движи след ЕС.

Европейската политика за борба с климатичните промени е формулирана в Зеления пакт.

Учените смятат, че светът трябва да постигне климатична неутралност до 2050 г. Зеленият пакт дава и предпоставките как това да стане. Всъщност той е отговорът на ЕС на Парижкото споразумение.

Много често чета, че България е изправена пред непосилната задача да намали емисиите си с 55%. Нека все пак да уточним, че към момента България вече е намалила емисиите си спрямо 1990 г. с 43%. Не трябва тепърва да ги намалява с 55%.

Средствата отделени за България са общо 7 милиарда лева в период от 7 години, за да направи този преход. По-голямата част от тях са за инвестиции, така че да бъдат насърчени мерки за енергийна ефективност, създаването на нови мощности и нови технологии, които да направят предприятията по-конкурентни.

Тази цел е въпрос на национална политика и на общо европейски правила. Българското правителство трябва да реши точно как да бъде извършен този преход, обясни още Илин Станев.