Системата за търговия с емисии беше въведена с Протокола от Киото, а ЕС беше първата икономическа общност, която въведе трансгранична търговия с емисии. Последваха я много други страни, както и някои щати от САЩ, обясни в предаването „Зелената сделка с Европа директно Стара Загора“ Илин Станев, съветник по политическите анализи към представителството на ЕК в България.

Системата за тавани и търговия с емисии цели да намали емисиите от парниковите газове от индустрията и енергетиката.

В момента се предполага, че до 2030 г. предприятията, които са обхванати в тази система трябва да ги намалят с 43%. Това не са нови намаления, а се базират на вече постигнатото. Към 2020 г. системата за търговия с емисии вече е постигнала 21% намаление спрямо 2007 г. за страните от ЕС.

България има определен таван, до който може да изпуска парникови емисии в атмосферата и той е доста висок. Това се дължи на спада на индустриалното производство след 1990 г. По този начин България имаше един резерв, който можеше да продава на други страни или предприятия. За 2020г. страната е реализирала 400 милиона лева приходи от тази търговия. В същото време предприятията, които изпускат парникови емисии в атмосферата трябва да ги купуват от международните борси. Част от предприятията имат безплатни такива и не се налага да купуват цялото количество.

На европейско ниво се обсъжда включването и на още индустрии към системата за тавани и търговия с емисии. Възможно е това да са секторите на транспорта и сградния фонд.

До момента секторите, които не са включени в системата за търговия с емисии в България, нямаха ангажимент да намаляват количеството парникови газове, които емитират, за разлика от други страни-членки. Това даде възможност на страната на практика да увеличи прага си на емисии с 20%.

В новия период до 2030 г. България също има по-облекчени изисквания, защото когато се определят общоевропейските цели се взимат предвид много показатели, а един от тях е стандарта на живот, уточни Илин Станев