Несъмнено аржентинското танго е една от най-силните изяви на съвременната култура като елегантност и уважение към партньора в танца.

Различен е от останалите социални танци, защото „тангото е първо чувство, което се ражда в душата на човек, усещане за партньорство, за мига, то е страст, тръпка, емоция, диалог без думи“ - това казва Тоня Клисурова, а Васил Николов -  нейният партньор в танго, допълва – „тази комуникация се гради дълго, иска се определена душевност, за да се постигнеи винаги танцуваш за другия, никога за себе си.“

Със сигурност свързваме с рожденото място на тангото думите на Васил  „Ако се заслушате в текстовете на всички танга, те обикновено са някаква излята мъка“

В края на 19-ти началото на 20-ти век Буенос Айрес е буквално залят от имигранти. Най-много са италианците, които прииждат масово, надявайки се на късмет в богатата Америка. На прага на 20-ти век в Буенос Айрес има повече италианци, отколкото аржентинци.

Имигрантът с изпразнени джобове има няколко последни възможности, за да оцелее  и една от тях е музиката.

Чрез нея обеднелите и отчаяни мъже могат поне за няколко часа да си върнат самочувствието, танцувайки, вкопчени с някоя от малко останалите в пристанищния квартал на Буенос Айрес жени.

Социалното събитие, мястото за танцуване и любуване на танца се нарича милонга – научаваме още от Тоня и Васил.

Очакваме с нетърпение скоро те двамата да направят място в Стара Загора, където всички, които искат да се докоснат  до магията на аржентинското танго да го направят, да създадат танго общност.

Още за историята и за магията на аржентинското танго, както и за първата среща на Тоня Клисурова и Васил Николов с него можете да разберете от звуковия файл