Карантинираните заради ковид, които са подали искане да гласуват в мобилна урна, но по някаква причина са получили отказ и не са успели да гласуват, могат да потърсят правата си по съдебен път по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Това каза за Радио Стара Загора правозащитникът Михаил Екимджиев.  Той уточни, че текстът от закона визира неправомерни актове за действия и бездействия, в случая за бездействие, тъй като не са изпълнили законови предписания за създаване на организация за гласуване.

Според адвокат Екимджиев добри изгледи за успех в образувани дела биха имали тези, на които е отказано да гласуват, защото не са карантинирани по постоянен или настоящ адрес. Той определи това ограничение като целенасочено, за да ограничи правата за гласуване на младите и мобилните хора, които често живеят в квартири или общежития и не се регистрират и които са срещу статуквото.

Най-незащитени са карантинираните, които не са успели да подадат молба за подвижна секция поради това, че са дали положителен тест за ковид след крайния срок. Те биха могли да се обърнат към Европейския съд за правата на човека, но ще трябва да се преценява дали въпреки, че законът не гарантира правото да упражнят глас, властите са положили усилия това да се случи, допълни адвокат Михаил Екимджиев.

Срокът за подаване на жалби в административните съдилища в България е 5 години от датата на отказа, а в Европейския съд за правата на човека – 6 месеца.