Лазаровден е един от най-хубавите народни обичаи. На този ден църквата чества възкръсването на Лазар. Библията разказва, че действията на Исус около гроба на мъртвия Лазар разгневили еврейските първосвещеници и убедили  римския префект на Юдея  Пилат Понтийски да даде Исус Христос на съд. Той е осъден на смърт чрез разпятие.

Този празник започва да се отбелязва още през ІV в. като общохристиянски празник, и е разпространен в цялата етническа територия населена с българи. Главни действащи лица на този ден са девойките, които  вече не са деца. Всяка  девойка можела вече да се омъжи, щом е била веднъж лазарка. Затова Лазаровден има важно значение за тях. Традицията напомня на Коледуването при младежите и младите несемейни мъже.  Денят на свети Лазар е разпространен по цялата етническа територия на България. Обикновено едно село има няколко лазарски групи. Както коледарите, бъдещите лазарки се събират предварително за да си припомнят стари песни и да разучат нови, посветени на празника. Това става на свети 40 мъченици (9. ІІІ. ).

"На самия Лазаровден, пеейки различни песни те обикалят къщите на хората. Повечето от песните не се повтарят, защото те се изпълняват в зависимост от социалното положение на човека в семейството и обществото. В песните им се пее за здраве, берекет и любов", разказва Елена Минковска, уредничка в етнографския музей "Етъра" в Габрово. Лазарските песни са съпроводени от ритуални хора и ръченици. Вярвало се, че ако лазарките пропуснат някоя къща, нещастие ще сполети стопаните й. Обикновено това става случайно. Но понякога и то в много редки случаи това се допуска и умишлено. Лазарките не посещават домовете на отхвърлени от обществото хора, допълва Минковска.

 Днес от 11,30 и от 13,30 ч. девойките от тазгодишното "Училище за лазарки" ще покажат обичая кумичене и ще изпеят песните, предадени им от някогашните лазарки - техните баби и майки. След което ще се хванат с посетителите в етнографския комплекс "Етъра" на лазаровско хоро.

 На Лазаровден празнуват: Лазар, Лазо, Лазарина, Лазарка, Лалка, Лалко, Лало, Лала, Лальо, Лалю.

Интервюто на Кристина Русева с Елена Минковска от Етнографския музей "Етъра" чуйте в прикачения файл.