Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Свиленградчани отново ще изграждат паметник на д-р Страшимир Дочков

4
Старият паметник на д-р Страшимир Дочков, разрушен през 1944 година

В Свиленград започна кампания за набиране на средства за изграждане на бюст-паметник на д-р Страшимир Дочков. Предложението беше направено по време на представянето на VI нayчен cбopниĸ „Paзвитиe нa здpaвeoпaзвaнeтo в Cвилeнгpaд и peгиoнa“, издaниe нa Иcтopичecĸия мyзeй в южния град. Идеята подкрепи и д-р Димитър Ермов - почетен гражданин и  мeдицинcĸи yпpaвитeл нa МБАЛ в града. Според него „Πo-cтpaшнa oт cмъpттa e caмo зaбpaвaтa!“, и ние бългapитe следва дa съxpaним своето иcтopичecĸо минало и родови корени. Екипът на местния музей се ангажира да сформира инициативен комитет. Любопитно е, че това ще бъде третата инициатива за изграждане на паметник на д-р Страшимир Дочков, посветил последните 10 години от живота си на Свиленград, и не случайно една от статиите в този музеен сборник е посветена на него.

За д-р Страшимир Дочков и до днес се разказват легенди. Той е последният български възрожденец, един от видните деятели на българското национално-освободително движение от началото на миналия век, отдал без остатък живота си на голямата идея за обединение на Отечеството.

Роден е през 1873 година, в Цариград, в семейството на Иван Дочков- виден представител на българската интелигенция в столицата на Османската империя, изтъкнат публицист и радетел за църковна независимост, който под редакцията на Петко Славейков издава сатиричния вестник "Гайда", а след това и вестник "Право". След Освобождението той е губернаторски чиновник за особени поръчки в Сливен.

Малкият му син Страшимир учи в сливенската прогимназия, негов съученик е Антон Страшимиров. На 17-години е ученик в прочутата българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун, която завършва с отличие през 1894 година, следва естествени науки в Одеса, заради участие в студентски социалистически кръжок е изгонен от Русия. У нас Страшимир Дочков става учител в Чирпан, където се сдружава с поета Пейо Яворов и по-късно заедно се включват в национално-освободителните борби на Македония и Тракия.

През 1898 година е студент по медицина в швейцарския град Женева, продължава образованието си в университета в Берлин и получава много добра подготовка. Дипломира се като хирург, защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки. Качествата му са оценени от преподавателите в университета, предложено му е да остане на работа в клиниката на известния професор д-р Бергман, но отказва. Той е  лекар в Битоля, Фере и Одрин - в българската гимназия "Д-р Петър Берон" и другите наши училища тук.

След младотурската  революция от 1908-а  е избран за член на Окръжния революционен комитет в Одрин. През есента на 1912 година д-р Дочков се записва доброволец в започналата Балканска война. Санитарен подпоручик Дочков участва в бойните операции като ординатор на 3-та етапна болница в Лозенград, награден е с орден. В хода на Първата световна война е произведен в чин майор.

При междусъюзническото управление на Западна Тракия, начело с ген. Шарпи, д-р Страшимир Дочков живее в Одрин, където е представител на Върховния административен съвет на Тракия (ВАСТ) и така също упражнява професията си. Френските власти го определят като "много възпитан и интелигентен мъж, притежаващ голямо влияние сред сънародниците си".

По време на драматичните събития в Тракия лекарят се жени за красивата Елена Фотева, дъщеря на свиленградския търговец Васил Фотев. В Одрин се раждат двете им деца Живко и Васил. През 1925 година младото семейство се премества в Свиленград. Предлагат на Дочков, който по това време е на 50-годишна възраст, катедра в Медицинския факултет при Софийския университет, но той отклонява предложението. Съкрушен от погрома на българската национална идея, д-р Страшимир Дочков се отдава на медицината и посвещава своите знания и опит за подобряване здравето на местните жители, като същевременно развива широка обществена дейност. Д-р Дочков след войните е околийски лекар в Свиленград, опитва се да приложи методи на съвременната медицина. В условията на нищета и недоимък лекарят въздига здравеопазването, прави много за това хората да живеят в по-добра среда, да имат чиста храна и вода, да ползват почивка след тежкия труд.

През 1933 година настоява в местния бюджет на община да се предвидят 100 хиляди лева за лекуване на деца, без разлика на материалното им положение, в случай на зараза; 50 хиляди лева за предпазване от епидемии, а останалите 50 хиляди за откриване на станция за бременни жени, родилки и кърмачета при градската амбулатория.

С безупречната си репутация и владеенето на 7 чужди езика той получава всеобщо уважение от местното население. Лекарят работи упорито и със съдействието на властите създава здравни служби в 19 селища от околията. В същото време работи усилено за изграждането на модерно водоснабдяване на Свиленград и околностите му, осъществява инициативи за построяване на детска почивна станция. В средата на 30-те години общинската аптека изгражда собствена сграда на стойност 450 000 лева, в която се нанася и градската амбулатория. Аптеката е обособена в самостоятелно стопанско предприятие, позволяващо на градската управа според възможностите си да подпомага бедните с лекарства.

С подкрепата на своята съпруга Елена докторът осигурява безплатна ученическа трапезария и топла храна през зимните месеци на близо 200 деца.

Открива се дневен детски дом, където майки работнички оставят децата си на грижите на обучен женски персонал - първата детска градина в Свиленград. Още същата година тя е разширена, за да прибере през лятото повече деца.

Наред с традиционните методи на лечение д-р Дочков прилага в Свиленград иглотерапия. Работил е с игли от платина и е лекувал различни заболявания. Правил е и операции в амбулаторни условия. Имало е случай да спаси човек, на когото известни специалисти са отказвали лечение, тъй като го смятали за обречен. Д-р Страшимир Дочков оперира този човек и той го надживява.

Според спомени на съвременници лекарят лекува бедните безплатно. Нещо повече - дава им пари от джоба си за лекарства. Когато е лекувал някое бедно болно дете, той не само че не вземал пари за визитата, ами и вадел портфейла си и казвал на майката: «Булка, вземи тези пари за лекарствата, а тези – за мляко, мед, яйца да се възстанови детето по-бързо.

Той не си прави сметка, че може да изпадне в голямо бедствие, както отбелязва проф. Балабанов. "За жалост ние не можахме да му се отплатим, нито да му помогнем, когато той по-късно остана без средства", пише в мемоарите си Димитър Катерински, един от председателите на районния комитет на ВМРО. Д-р Страшимир Дочков умира внезапно от менингит през ноември 1936 година.

Преждевременната смърт на видния общественик и деятел д-р Страшимир Дочков потопява Свиленград в дълбока скръб. Гражданите още същата година създават общоградски инициативен комитет за издигне паметник на д-р Страшимир Дочков в знак на благодарност за това, което е направил за всички тях. Необходимите средства са събрани по доброволен начин от признателното население. Няколко месеца по-късно с решение, взето единодушно от общинския съвет, започва реалното изпълнение на проекта. Бюст-паметникът на големия български родолюбец е поставен на видно място в градската градина. Изненадващо за мнозина след  9 септември 1944 година паметникът на д-р Дочков е унищожен. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден и натрошен и отново хвърлен там. Истинските причини за това злодеяние не са ясни и досега. През 70-80-те години лъсва и следващата жестокост спрямо д-р Дочков. Оказва се, че костите му са били извадени по нечие нареждане от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк. Така синът му, живеещ в Пловдив не успява да пренесе костите на баща си в Пловдив, за да бъде заедно със съпругата си - Елена Фотева-Дочкова в другия, може би по-добър свят.

Така завършва житейският път на д-р Страшимир Дочков – изтъкнат медик, общественик и реформатор, пренебрегнал възможността за бързо кариерно развитие в едни от най-реномираните европейски клиники по това време, за да отдаде последните години от живота си на Свиленград. Днес улицата към "МБАЛ"- Свиленград носи името на д-р Страшимир Дочков.

Разказът на Елена Митева - директор на Исторически музей Свиленград може да чуете в прикачения звуков файл: 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Пеньо Калчев ще представи биографичната си книга „Искам само да давам“

Театралният педагог Пеньо Калчев ще представи днес пред старозагорската публика биографичната си книга „Искам само да давам“. Събитето е от 18, 30 ч в Народно читалище "Св. Климент Охридски-1858". Пеньо Калчев е сред най-значимите личности в..

публикувано на 26.11.25 в 14:17

За шести път - „Едно дете чака магия. Стани магьосник – подари му книга“

Започна шестата кампания на Националната мрежа за децата „Eдно дете чака магия. Стани магьосник – подари му книга!“ До 14 декември 2025 г. всички, които искат да подкрепят каузата, могат да се включат и да помогнат повече деца да получат своята първа..

публикувано на 26.11.25 в 13:38

"Allegra" представя пред старозагорска публика новия семеен мюзикъл "Звезда"

Благотворителен семеен мюзикъл ще представи за първи път пред публика Детско–юношеската студия за сценични изкуства "Allegra" в Стара Загора. Спектакълът "Звезда" е насочен към младежите и ще има две премиери на 27 и 28 ноември в Културен център Стара..

публикувано на 25.11.25 в 16:35

Писателката Надежда Станилова гостува в Стара Загора

Литературният клуб към Центъра за подкрепа за личностно развитие – Стара Загора организира тематичната среща „Четем наистина" с писателката Надежда Станилова. Срещата ще се проведе на 21 ноември от 17.30 ч. в камерната зала на Културния център за..

публикувано на 19.11.25 в 10:59

Историята на Алекс Зографов

От бунтар, който свири джаз в България, до доктор по композиция  от университета в Лос Анжелис – така в едно изречение може да бъде обобщен професионалният път на маестро Алекс Зографов.    Първата му среща с  пианото и с музиката се случва в..

публикувано на 19.11.25 в 09:20

Арт терапия и празнично творчество: Как да сътворим красота от обикновени неща

В предаването „60 минути повече“ по Радио Стара Загора се срещнахме с Мария Иванова – творец, който превръща обикновени и дори изхвърлени материали в красиви изделия. Чрез арт терапията тя помага на хората да намерят спокойствие, да се изразят и да..

публикувано на 14.11.25 в 13:28

Изложба от фоторепортери ветерани ще бъде представена в Казанлък тази вечер

9 български фоторепортери  с дългогодишен професионален стаж представят въздействащи снимки в Музея на фотографията в Казанлък. Експозицията ще бъде открита тази вечер в 18:00 ч, а гостите ще имат възможност да разговарят с трима от авторите...

публикувано на 13.11.25 в 12:51

Първа самостоятелна изложба на хасковската художничка Златка Добрева

32 платна включва първата самостоятелна изложба на хасковската художничка Златка Добрева. Тя е бивш учител по физика, а първата й експозиция беше представена пред публика в галерия „Форум“ в Хасково. На официалното откриване на изложбата..

публикувано на 13.11.25 в 08:47

„Мисля за теб ни изразява, каквито сме“(видео)

„Мисля за теб“ е 47-та песен от проекта „Пеещи артисти“. Автор на текста е Константин Еленков, музиката и аранжиментът са на Веселин Веселинов - Еко, китари – Иво Чалъков, цигулка – Юлиян Стоянов, вокали – Добрин Досев. „Ведра и светла, с приятен..

публикувано на 12.11.25 в 13:16

Режисьорът Маргарита Младенова: Свободата е да избереш от какво да не бъдеш свободен

Маргарита Младенова е основател на Театрална работилница "Сфумато" заедно с Иван Добчев и е неин директор от 1989 г. През годините е режисьорка и гост-режисьорка за Народния театър „Иван Вазов“, Сатиричния театър, Сливенския драматичен..

публикувано на 08.11.25 в 19:53