Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пепи Димитрова: В България агресивното говорене, обидите и нападките биват посрещани с аплодисменти

Снимка: bdvo.org

Политическият език е мост, но и преграда. "Няма как да се отговори еднозначно, защото виждаме примери от едната крайност до другата, коментира в предаването „Репортер“ Пепи Димитрова - председател на Комисията по професионална етика към Българското дружество за връзки с обществеността. "Ако едното задоволява добре илюзията ни, че хората с добро образование и възпитание имат място в политиката, то другото показва, че е достигнато дъното. В нашата политическа история много пъти сме стигали до идеята, че сме на дъното, но сега езикът от парламентарната трибуна доказва, че има още по-надолу от това, което сме свикнали да чуваме, като думи и обръщения." 

Експертът по комуникации обърна внимание на факта, че "много се говори за суверен и неговата воля, но това по-скоро показва едно неразбиране от хората в Народното събрание, какво изобщо означава думата суверен. Суверенът означава хората от народа, но когато има обща воля", допълни Димитрова. Тя каза още: "В момента в Народното събрание виждаме изявата на краен индивидуализъм на различните групи. Другата дума, която отчетливо набира скорост, е парламентаристи. В 45-тото Народно събрание тя е крайно неподходяща. Това, което виждаме като изява, не попада в класическото определение за парламентаризъм. Езикът на хората от улицата, от протестите влезе агресивно още в 44-тото Народно събрание, защото имаше представителни партии, които се опитаха да се припознаят като партии на протеста. Това не се случи, но езикът влезе на трибуната още тогава."

Относно говоренето в парламента Димитрова обърна внимание, че "В 45-тото НС, част от депутатите, автоматично говорят така, както по площадите. Другите, от новите партии, се опитват да говорят на език, които е доста по-възвишен, по-елитарен, от това което имаме като изява в последните 20-ет години. Езикът е израз на идентичност, а идентичност не се променя."

Политиците говорят целенасочено, за да стигнат до своите избиратели, обобщи тя, като посочи, че у нас гражданите имат ниска политическа култура, което принуждава политиците да говорят езика на улицата, за да могат да достигнат до своите гласоподаватели. И не е чудно, че агресивното говорене, обидите и нападките биват посрещани с аплодисменти. Хейтът намери място във всички обществени процеси. Той се случва на личностно ниво, в малките общности, в корпоративния свят, няма начин да не се случва и в политическото говорене. Изскачат фалшивите новини, омразата, грозните думи. Те имат чуваемост. В момента, в социалните мрежи, всеки може да каже каквото си иска. Паднаха границите. Няма кой да сложи бариери. И така, езикът на омразата започна да властва, а това което виждаме в парламента е продължение на тези процеси. И те не се наблюдават само в България, а в цяла Европа, дори и в САЩ."

Цялото интервю с Пепи Димитрова - експерт комуникации и председател на Комисията по професионална етика към БДВО чуйте в прикачения звуков файл:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Георги Режев представя втората си стихосбирка "Невидими следи"

В празничния ден ще ви срещнем с един именик. Георги Режев е инженер по образование с поетична душа, който вижда живота в стихове. На 13 май в РБ „Захарий Княжески“ от 18.00 часа той ще представи пред любителите на поезията своята втора стихосбирка..

публикувано на 06.05.25 в 14:00

Нов социологически сондаж: Обществото е разделено по темата за задължителен предмет „Религии и добродетели“ в училище

Идеята за въвеждане на нов задължително избираем предмет в училище, посветен на религиите и добродетелите, предизвиква сериозен обществен дебат и разнопосочни нагласи. Това показват данни от две поредни социологически проучвания на агенция „Мяра“,..

публикувано на 05.05.25 в 08:30

Недко Недялков: Музеят ни е едно бижу за палеонтологията в България

Музеят по палеонтология "Димитър Ковачев" се намира в Асеновград и е основан през 1990 година като филиал на Националния природонаучен музей в столицата София. Негов уредник в момента е докторът по биология Недко Недялков. "Първият етаж от музейната..

публикувано на 01.05.25 в 08:55

Сривове, измами и AI: новата дигитална реалност

По официални данни технически проблем е довел до срив в мрежата на двата телекома "Виваком" и А1 през последните дни у нас. Това се случва заради "надпревара кой пръв ще предложи по-добри условия, по-голяма скорост" на фона на наскоро получените..

публикувано на 30.04.25 в 12:57

Международен ден на джаза с Венци Благоев

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта..

публикувано на 30.04.25 в 09:07

Горан Благоев: При нас няма духовни водачи като папа Франциск

"Папа Франциск беше истински духовен водач на Римокатолическата църква и на християните по света. Той живя истински скромно, не беше популист. Надявам се неговото дело да бъде продължено от следващия папа." Това коментира в предаването "60 минути..

публикувано на 24.04.25 в 14:05
Недялка Керанова

Откриват паметна плоча на Недялка Керанова в Татарево, Хасковско

Недялка Керанова е родена на 24 април 1941 г. в село Татарево, Хасковско. Произхожда от бедно семейство, чийто поминък е земеделието. Баща ѝ Тодор Керанов бил прочут сватбарски музикант, цигулар в оркестъра на Рамадан Лолов. След участие в преглед на..

публикувано на 24.04.25 в 07:50

Страхът свършва там, където започва Надеждата

Къде свършва страхът и започва Надеждата - по този въпрос много може да ви разкаже, каже и покаже гостът на Радио Стара Загора на Светли понеделник. За някои той е човекът, който показва Живота такъв, какъвто е, в Централна и в Южна България...

публикувано на 21.04.25 в 08:25

Райна Антонова: Българското общество е разделено и до днес заради атентата в "Света Неделя" преди 100 години

Вчера се навършиха 100 години от най-кървавия атентат по българските земи и един от най-зловещите за целия ХХ век в света. На 16 април 1925 г. дейци на военното крило на комунистическата партия взривяват купола на черквата "Св. Неделя" . Загиват..

публикувано на 17.04.25 в 13:38