Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви са вариантите за работата на комплекс "Марица изток" в следващите години

| обновено на 28.04.21 в 18:32
ТЕЦ "Марица изток 2"
Снимка: Живко Иванов

Как да се трансформира комплекс „Марица изток“ така че да имаме независима енергетика и качествени работни места – потърсихме мнението на Диян Димитров, избран за председател на съвета на директорите на Българския енергиен холдинг и с 12 годишен опит на поста председател на СД на ТЕЦ „Марица изток 2“:

Има решение, затова се насочих към това да стана част от управителния съвет на БЕХ, защото ако успеем да изпратим силни хора от региона, които познават материята, и те да отстояват там местните интереси, аз съм убеден, че  имаме всички перспективи да осигурим дългосрочно работа на комплекса. По-скоро няма да бъде под формата, под която съществува в момента, защото с постоянно покачващите се цени на въглеродните емисии ТЕЦ „Марица изток 2“ трудно би издържал дълго време.

Дълги месеци работим на 2 блока, което е ¼ от мощността на централата, нещо което не се е случвало от години. Причината е, че търсенето на електроенергия значително се редуцира по време на пандемия.

Диян Димитров каза още, че през летните месеци трябва да се закупят въглеродните емисии и ТЕЦ „Марица изток 2“ да зареди регистъра, за да продължи работа за следващата 1 година.

Затова ми се искаше да има избрано правителство, защото едно безвремие не е от полза за никого.

Последните няколко години, заради влошените икономически показатели на централата, основно заради перото за въглеродните емисии, които вече надвишават разходите за въглища, емисиите се закупуват от БЕХ. Средствата за тази година са 180 милиона лева, а за миналата емисиите са стрували над 300 милиона лева.

Но в тази рамка дълго време не може да се работи. В средносрочна и дългосрочна перспектива трябва да мислим за това перото за емисии да бъде спестено.

Какви са вариантите?

Има доста варианти, въпросът е, че в крайна сметка това което трябва да ни води освен запазването на работните места и социалния ефект, е, че трябва да сме сигурни, че крайната цена на мегават няма да надвишава разходите, които в момента имаме за емисии и за въглища. И тук е всъщност разковничето в това какви мерки и колко по обем да направим, затова сме малко предпазливи. Нужен е икономически, екологичен, финансов и правен анализ.

Един от вариантите е внедряването на технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, която успешно работи в САЩ, обясни Диян Димитров.

Изпратили сме писма до Министерския съвет и вицепремиера в оставка Томислав Дончев, в които настояваме да бъдат включени този тип технологии като допустимост за подаване на проекти в Плана за възстановяване и устойчивост. И имаме уверение, че това ще се случи. Дори и да подадем Плана не на 30-ти април, а в средата на май, това не е проблем, но тези технологии биха осигурили живот на централите и на мините.

На първо време ще се направи един пилотен проект с по-малка установка, за да се види до колко той ще бъде ефективен. Когато се докаже с реални параметри, че е успешна ще се мисли за разширяване

На въпрос ще финансира ли ЕС тази технология Диян Димитров отговори, че смята, че трябва да я финансира, защото идеята е да се намалят въглеродните емисии, което тази технология позволява.

Не мога да говоря от името на Европа, но там имаме евродепутати, чиято идея и действия в един следващ етап е да лобират, в добрия смисъл на думата, за тази идея.

Ако се окаже, че внедряването на тази технология  оскъпява електрическата енергия по начин, по който в момента я оскъпяват въглеродните емисии, тя ще се окаже безсмислена, коментира Диян Димитров. Той допълни, че все още няма разчети дали това е така, защото същинската работа на терен с този проект предстои.

Друг вариант е от въглищата да се синтезира газ и да бъдат направени нови котли със съответната кота на изгаряне на новия вид гориво.

Следващите десетилетия ще бъдат на  природния газ и на водорода и смятам, че на терен ние трябва да направим частично инвестиции и в тази посока.

Трети вариант е да се изгаря смет.

С оглед на териториалното разположение на централата, тя се намира в близост до няколко големи общини, които генерират не малки количества смет. Бихме могли да работим и с такъв тип горивен компонент.

Всичко е въпрос на допустимост на конкретните проекти. В момента в който имаме яснота ще насочим всичките си усилия натам, каза още Диян Димитров.

Направили сме всички усилия да работим по 4 – 5 различни лъча. Трябва да осигурим дългосрочна перспектива за развитие на региона. А в краткосрочен план централата може да кандидатства и за т.нар. механизъм за капацитети, който заменя студения резерв.

Рубриката "Минутите на Зелената сделка с Европа директно – Стара Загора" можете да чуете в прикачения звуков файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

15 старозагорски фирми бяха обучени в кръговата икономика по проект на ТПП с норвежки партньор

До края на април 2024 г. продължава проект "Норвежка подкрепа за зелени иновации в малки и средни предприятия". Той се реализира от Търговско-промишлената палата в Стара Загора. 15 компании от Старозагорски регион участват в него. "Темата..

публикувано на 17.04.24 в 10:00

Седем концепции за интегрирани териториални инвестиции с партньори от област Стара Загора са преминали успешно първия етап на кандидатстване

Започват обществените обсъждания на Концепции за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) по места в област Стара Загора. Седем концепции с партньори от Старозагорско  са преминали успешно етапа на административно съответствие и допустимост,..

публикувано на 08.04.24 в 15:16

УНСС изследва въздействието на Зелената сделка върху маргинализираните общности

Въздействието на Зелената сделка върху маргинализираните общности е темата на изследване по проект, който се осъществява от учени от Университета за национално и световно стопанство в София. Т е работят по него от 2022г.  и е съвместен проект с 12..

публикувано на 03.04.24 в 09:30

Второ събитие по проект "Преход на възможностите“ ще се проведе в Стара Загора

Изпълнението на европейския проект „Преход на възможностите“ продължава с второ събитие в Стара Загора. „Бранд Медия България“ и Агенцията за регионално икономическо развитие (АРИР) организират съвместно кръгла маса, на която в дълбочина да бъдат..

публикувано на 27.03.24 в 08:40

Радостин Танев: Зелената цел на Общината е на човек по дърво

Парк „Митрополит Методий Кусев", по-известен сред старозагорци като Аязмото, е едно от емблематичните места в града. В последните няколко години обаче растителният и дървесен потенциал на парка  видимо намалява. Основният вредител е короядът ,..

публикувано на 13.03.24 в 10:02

Обсъдиха Прехода на възможностите в Стара Загора

Tракийски университет беше домакин на конференция „Преход на възможностите – Стара Загора“, която се проведе на 29 февруари от „Бранд Медия България“ и Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора. Модератор на работните панели на..

публикувано на 06.03.24 в 11:26

Разясняват възможностите на прехода и Териториалния план

На срещата на 29 февруари целим да дадем яснота и конкретика по Териториалните планове, съобщи д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие – Стара Загора (АРИР) по повод събитието „Преход на..

публикувано на 28.02.24 в 10:00

Конференция разяснява енергийната ефективност на сградния фонд

В рамките на поредицата кръгли маси за финансиране на устойчива енергия, Министерство на енергетиката и Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект с подкрепата на Коалиция „Да обновим България“ организират  конференцията „Енергийната ефективност на..

публикувано на 31.01.24 в 10:00

Среща за разясняване как ще се изпълнява Териториалният план организира АРИР в Стара Загора

"Новите предизвикателства в началото на годината за екипа на АРИР са няколко. Проектите, по които ще работим са по важни за региона теми. Позволихме си да се върнем към един такъв - да се даде шанс на млади хора, които по една или друга причина не са се..

публикувано на 24.01.24 в 12:42
Юлиан Попов

Старозагорски регион със специално представяне на COP28 в Дубай

У нас излизането от по-силните горива не е в голяма степен резултат на национална политика, а е бизнес , предприемаческо или корпоративно решение. България е пример за разнообразни решения за трансформация в различните индустрии – циментова,..

публикувано на 20.12.23 в 10:00