На форума бяха постигнати и няколко допълнителни, но много важни споразумения, коментира Георги Стефанов. Той маркира най-важните постижения от срещата. Близо 130 държави, представляващи 90% от световния горски фонд, се споразумяха да спрат обезлесяването и загубата на гори до 2030 г., както и да инвестират във възстановяване на гори и устойчиво земеползване. Над 100 държави се включиха в споразумение за съкращение с 30% на емисиите от парниковия газ метан до 2030 г., като ограничат изтичането на газа от нефтени и газови сондажи и реформират селското стопанство.

Неочаквано, САЩ и Китай излязоха с декларация за общи действия в сферата на климата през следващото десетилетие. На срещата беше поставено началото на нов Алианс за отказ от петрола и газа в близко бъдеще.

В Глазгоу за първи път страните поставиха и темата за глобален пазар на въглеродни емисии подобно на Еврейската схема за търговия с емисии.

България като част от Европейското семейство и ЕС е част от развитите държави, които трябва да поемат сериозни ангажименти за намаляване на климатичните промени. ЕС е водещ двигател на всички преговори за по-сериозни и конкретни ангажименти от страните. ЕС единствен има законодателство, което ясно е разписало целите за отказ от въглищата в своя Зелен пакт и своята Зелена сделка, която предвижда отказ от въглищата до 2050 година. Но дори и Съюзът се опитва да обясни на много от своите членове важността на бързите действия за предотвратяване на климатичните промени. Климатичните промени ще засегнат всички страни, въпросът е че по-богатите ще могат вероятно да платят своите щети, докато по-бедните развиващи се страни няма да успеят. Това означава и в двата случая обаче загуба на природа, на храна и препитание, на дом, загуба на човешки животи.

Трябва да бързаме, защото количествата на емисиите, отделени от човека и човешките дейности отдавна надхвърля капацитета на екосистемите за поглъщане на парникови газове, и именно това е основаният риск и цена, която човечеството може да се наложи да плати. България попада в този географски пояс, който е силно засегнат от покачването на температурите и е възможно ние да сме изправени пред ръба на непосилна цена и стойност от изменението на климата, което означава, че нашата страна трябва да действа про-активно, а не пасивно по тези теми, припомни Георги Стефанов. По думите му срещата в Глазгоу означава също ускорен енергиен и справедлив преход във въглищните райони, където трябва да се създадат иновативни работни места, чрез които да се преодолее както кризата с енергийно бедните домакинства, така и да се даде възможност на желаещите да произвеждат собствена зелена енергия. Не на последно място, означава адаптация на българските градове и природа, опазване на горите и влажните екосистеми и внедряване на решения, базирани на природата и поглъщащи въглероден диоксид.