Тази година получихме 23 предложения за дървета, които да се включат в конкурса "Дърво с корен". Това каза за Радио Стара Загора Дима Котева от фондация ЕкоОбщност. 

"Много се радваме, че от тазгодишните ни номинации, 20 са изцяло нови номинации, които не са участвали до момента като кандидати в конкурса.  В момента сме на етап, в който предложенията се разглеждат от журито и предстои то да избере победителите и финалистите в трите категории като в основната категория, в която всички дървета ще се борят за титлата "Дърво с корен" ще бъдат избрани 10 финалисти. В категорията ни "Вековни дървета" ще бъдат избрани три дървета. Съответно тези дървета, ще се включат в едномесечно онлайн гласуване, което ще започне на 15 декември. Победителите ще бъдат определени от хората, с техните гласове. Церемонията по награждаването ще бъде през месец януари."

Сред номинациите тази година има няколко дървета от района на Стара Загора и Димитровград, разказа още Дима Котева.

"От област Стара Загора имаме две предложения. Едното е за кичест габър, който се намира в Средна Сърнена гора, недалеч от вр. Братан, общ. Павел баня. Смята се, че е на около 700 години. Кичестият габър е обявен за вековно дърво на 16 май 1961 г. и е вписан в Националния регистър на вековните дървета. Има сложена табела и детски кът с люлка и маси за отдих пред него.

Ням свидетел на Второто българско царство, този габър е посещаван от много туристи от цялата страна, а и от чужбина. 

Има предложение и за дъб в местност Бюлюка, с. Скобелево, общ. Димитровград." 

В предложението за дъба се казва, че историческия архив на читалището в село Скобелево съхранява собственоръчно написани спомени на 96-годишния Колю Димитров, възприеман от хората като живата история на селото. Баба му е била 10-годишна, когато Белия генерал е преминал през Скобелево. Щабът му е пренощувал в местността Бюлюка. Дълго време между дърветата е имало следи от окопите, наричани от населението Скобелевите ями. Бай Колю е отбелязал в спомените си, че когато като деца са играели на Бюлюка, възрастните са им обръщали внимание да пазят „ямите“ от запълване и да не чупят клони на дърветата, които са „свидетели“ на важни исторически събития. И така остатъците от Скобелевите ями са били запазени до 1948 г., след което постепенно, под влиянието на атмосферните условия, са се заличили.

Още за получените предложения и конкурса "Дърво с корен", чуйте в прикачения звуков файл, а всички кандидати можете да видите тук.