Желязната църква е най-ценният паметник на българското културно-историческо наследство в съседна Турция. Няма друга в света като църквата "Свети Стефан" в Истанбул, изградена изцяло от желязо. Шедьовърът, проектиран от арменския архитект Ховсеп Азнавур, се извисява на самия бряг на Златния рог в аристократичния квартал "Фенер". Металната конструкция тежи над 500 тона и представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Сглобяемите елементи са били изработени от австрийска фирма и транспортирани с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора. Строителството на храма, носещ името на първия мъченик за Христовата вяра, започва 1848 г. и продължава близо половин век. Днешната църква е третата по ред на това място. Архитектурната забележителност съчетава стиловете Неоготика и Необарок и привлича погледа като бисер в короната на древния и вечен град. 

Символът на българската вяра е построен върху имот, дарен от княз Стефан Богориди, висш османски държавник от български произход, внук на Софроний Врачански.  

Дървеният иконостас, излъчващ изящество, е с позлатено покритие и е единственият нежелезен елемент в сградата. Шестте бронзови камбани, изляти в руския град Ярославъл, се издигат на 40 метра височина, като две от тях звучат и до днес. 

В Желязната църква се намира единствената в света икона с образите на Света Богородица с Младенеца и Светите братя Кирил и Методий, разказа за Радио Стара Загора Кириако Лязе, представител на българската общност в Истанбул.

След седемгодишна реставрация, 120-годишният храм бе открит на 7 януари 2018 г. Желязната църква е сред основните туристически забележителности на мегаполиса. Над 2000 души месечно са посещавали православния храм преди пандемията, каза още Кириако Лязе. В началото на 19 век българската християнска общност в Истанбул е наброявала между 80 000-100 000 души. В наши дни са едва около 500.

Темата за присъединяването на Желязната църква към Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО бе повдигана на няколко пъти през последните години, но засега без резултат. 

В двора й са погребани Екзарх Йосиф и митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.

Автор: Таня Балабанова