Разкопките, проведени в последните години на римските терми дават интересни сведения за историята на селището. През 135-136 г. селището около минералните извори е било определено за домен,  т.е императорско владение от времето на император Хадриан, гласи един надпис. Селището по това време е било под егидата на императора. През 3 в. прераства в град и е наречен на император Диоклециан - Диоклецианополис. Предполага се, че селището се е простирало на 300 дка, обградени от крепостна стена с дължина  2 327 м. с дебелина  3 м.  В горната й част е била използвана за една непрекъсната бойна площадка. Целта е да е охранява територията около минералните извори. "Имало е 4 порти.  Известната порта „Камилите“ не е била на това място от самото начало, построяват я тук едва  през втората половина на 4-ти в. Тя представлява апогея на римската фортификация през римската и късноантичната епоха," продължава разходката в историята на градчето д-р Маджаров.  А около крепостната стена е имало и квартали. Тук са открити някои от най-ранните християнски базилики, когато християнството се признава през 4-ти в. за официална религия – всеки квартал е имал своя квартална базилика.

  Разкопките показват, че Диоклецианополис е бил много известен в античността. На лечение тук са идвали хора от всички краища на Римската империя. Има надпис, който съобщава, че“ Север, син на Амоний е направил оброк на трите нимфи“. Първото име е типично римско, но второто е с източен произход. През късната античност – от 4-6 в. в пътеводителя на Херокъл  се споменават 5 големи града в Тракия – Филипополис, Берое, Диоклеционополис,  Диосполис и Севастополис. И винаги на трето място във всички епархийски списъци, където се изброяват  епископите на Диоклецианополис  като участници във вселенските съброи, градът е винаги на трето място. Това е доказателство, че той е бил третият по големина и значение град в тракийските провинции на римската империя.

  Добре запазена лъвска каменна глава, открита в една от термите е изложена във витрините на музея. Била е поставена на някаква чешма, а по-късно по времето на ранното християнство е била свалена като езически символ. Но тя символизира за древните лечебната сила на водата в Хисаря, които я сравняват със силата на лъва, като най-силното животно в природата. Оброчните плочки от 2 в.с надписи  са сред другите ценни находки, намерени при разкопките са изключително ценни за учените, защото носят много важна информация за имената на местни владетели, лекували се тук хора, за тяхната социална принадлежност. "Едната от тях съдържа името на „Флавия  Хеони“  преведено на гръцки, означава „Снежна Флавия“, което подсказва, че в чест на нейното излекуване е поставен този надпис. Има монети от 1-2 в., намерени в термите, сечени в по-голямата си част в монетарницата на Филипопол, някои от тях са сечени в Хадрианопол.  Повечето от тях са бронзови, но има и доста сребърни и по-малко златни номинали", обобщава историкът.

  Основните експозиции, които  са подредени са „Археология“, „Етнография“, лапидариума в двора на музея и две зали за гостуващи изложби.  Музеят съхранява 6-7 000 фондови единици. В туристическия информационен център се прави и туристическата атракция за туристите с добавена реалност „На кафе с Иван Вазов“. Където хората си правят снимка с патриарха на българската литература.