За втора година в гр. Шипка кукерите ще гонят злите и тъмни сили като прескачат огньове. Костюмите им са задължително с високи парцалени гугли, на лицата си носят черни маски с много дълги мустаци и бради. Старците, както се наричат, прогонват таласъмите и караконджулите като бръснат мъжете с  дървени саби и  играят около тях. След това, за да се пречистят от злите сили и бесове и те, прескачат два огъня.

   Традицията е възобновена едва миналата година след 80-годишно прекъсване с голямото желание, ентусиазъм и труд на 6 млади момчета, които са още ученици, скеретаря Деница Стефанова и председателя на читалище "Светлина 1861" Татяна Косекова. Имат подкрепата и на кмета Василка Панайотова. Всички работят дни наред  вечер до късно, за да измайсторят костюмите, читалището купува хлопките от потомствен майстор на чанове в Етъра в Габрово. И така се ражда колоритната кукерска група  на гр. Шипка, която тази година се е увеличила с още двама души.

   Описанието на обичая е намерено в архивите на читалището, които са запечатали спомените на шипченци завърнали се след Освобождението в изпепеленото си село. Заслугата за това е на Боян Чомаков, местен краевед, който разпитва местните хора и записва разказите им за техните нрави, обичаи и  традиции от времето на Възраждането и преди Руско-турската освободителна война. "Тогава селото е наброявало 9 000 души и затова кукерите не са ходили по къщите, а са гонили злото от хората на мегдана. И така всички могат и да си простят", разказва Деница Стефанова. Кукерски закон е,че във всяко населено място може да има само една кукерска група, за да не се избият по между си докато гонят злото. И за разлика от коледарите, сурвакарите и лазарките, кукерите не се делят, остават заедно. Някога кой каквито хлопки е имал, такива е слагал на кожения колан. Хлопките от овцете са били по-малки, а от кравите по-големи. Трябвало е да бъдат само звънливи, за да ги чуват таласъмите и бесовете отдалече и да бягат. 

По разказите, записани от Боян Чомаков при шипченските кукери няма камили, щъркели и мечки. Понякога може да има само булка и младоженец сред персонажите. Тук кукерите не стрелят с огнени стрели. "Вечерта преди Сирни заговезни събират вишневи или черешови кори, които намазват с катран и увиват около прътове, за да ги запалят след прескачането на огньовете и вечерта да поведат факелното шествие, като символ на двата обединени пречистващи огъня по улиците на Шипка.", продължава разказа за обичая Деница Стефанова. Самата тя е получила в наследство от дядо си правото да предаде на следващото поколение традицията да бъдеш кукер, когато е била на 4 години. Традицията се предава само на мъжете. Но когато има само момичета, както се случило при нейното поколение - били 5 внучки, едно от тях получава правото, като го предава след това, ако роди  син, на него.

  Този обичай за прогонване на бесовете, таласъмите и злите сили е една от най-старите традиции по нашите земи.  "Александър Фол я датира поне отпреди 3 000 години и до наши дни е малко променена, повлияна от православното християнство. Според видния траколог този обичай ознаменува раждането на Дионис и  дава началото на дионисиевите празници. Цветовете са бяло и зелено. Бялото е цветът на вечно  белите върхове, зеленото - на вечно зелените дървета. Това са цветовете на Богинята Майка, която древните траки са отъждествявали  с природата, която дава и живеца", завърши Деница Стефанова.

 Цялото интервю с Деница Стефанова чуйте в звуковия файл.