Етнографският музей „Етър“ за поредна година обяви надпревара за лазарки. Образователната програма е за момичета от 13 до 18-годишна възраст, които на Лазаровден ще "съживят" старата обредност, характерна за един от най-красивите пролетни празници, който се свързва с името на светеца Лазар - символ на здраве и дълголетие. В българската фолклорна традиция навръх християнския празник лазарки обикалят къщите и наричат за здраве и благоденствие стопаните. Тази година в празничната възстановка ще се включат 70 гиздави девойки от Габрово, Дряново и Трявна, разказа пред Радио Стара Загора екскурзоводът Веселина Кънчева.
Специалисти от етнографския музей „Етър“ ще запознаят лазарките със смисъла и символиката на празника, както и с песни и танци, които те ще представят пред посетители на 15 април, петък, когато е генералната репетиция. А на самия Лазаровден, 16 април са предвидени три дефилета на девойките в носии по калдъръмените алеи на комплекса.
По традиция на Лазаровден младите жени берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница на следващия ден. Това е и празникът, предвестник на Христовото възкресение, което отбелязваме седмица по-късно. Според народната традиция празникът е наричан още „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ и е сред най-важните в календара на българите, посветен на любовта и плодородието. В обичая, който се изпълнява на този ден, могат да участват само момичета. Лазаруването е обред за посвещаване. След „преминаване“ през него момичетата вече могат „да се момеят“, да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени. Старите вярвания казват, че „нелазарувала мома не е мома“ и че „мома, ако не е била на Лазар не може да ходи на седенки и не може да се задоми“.
През 2022 година образователната програма „Училище за лазарки“ се реализира в партньорство с Община Габрово, Община Трявна и Исторически музей – Дряново.
За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г. Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..
През изминалата година станахме свидетели на завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..
Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..
В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..
В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..
Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..
Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...
Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..
Три дни и три нощи се приготвят ястията за празничната новогодишна вечеря в Япония, разказа пред Радио Стара Загора Сачи Уджие. Заедно със своя съпруг Атсуфуми, на галено Атсу, музикалното семейство живее в Стара Загора и е част от екипа на Държавната..
В началото на миналия век в празничната традиция по посрещането на Нова Година под Липите били включени няколко задължителни компонента– 21 топовни салюта, дадени от военните поделения в града, и баловете. Защо топовните салюти били точно..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net