Всяка сутрин срещам стройна жена на средна възраст, облечена в спортен екип в началото на деня да тича из новия парк "Артилерийски" в Стара Загора. Докато прави сутрешния си крос, прави почистване на кошчетата за отпадъци, около тях и по алеите където тича, междувременно прави и гимнастика... С усмивка поздравява ранобудните любители на сутрешни разходки, гражданите, извели домашните любимци или бягащите за здраве...

   Така е всеки ден, откакто и аз започвам деня си с разходка в зеления оазис, превърнал се бързо в предпочитано от старозагорци място за отдих, почивка и тренировки...

   Когато я попитах, с какво да й помогна, отговорът бе, че не може да се съгласи за това... Защото ми трябват здрави хирургични ръкавици, чувал или торбичка за събиране на отпадъците - картонени чашки и пластмасови клечки от кафе, цигарени кутии, опаковки от снакс и солети, метални кутийки и стъклени шишенца от безалкохолни  и енергийни напитки, сламки, стереопорни кутии от готова храна... И дотолкова да ме дразнят тези боклуци, до многобройните кошчета за отпадъци, около тях или по алеите и в тревните площи, че да не ми дава сърце да ги подмина...

    На въпроса от кога го прави, жената ми отговори, че го прави откакто е направен парка. Тя чисти всяка сутрин тичайки по алеите всяко кошче в южната му част, защото жените по чистотата не смогват да почистят навсякъде, да пометат, да засадят и оплевят цветятата, да полеят, да съберат опадалите листа и изпочупени или изсъхнали клони от дърветата и храстите..." Правя го защото искам градът ни да е чист и приветлив. Когато направиха този парк, аз живея наблизо и си казах, че е направен за мен. Дотогава ходех всяка сутрин на Аязмото, което е истински дар за нас, старозагорци. И реших, че след време, когато ще ходя с бастунчето, хванала за ръка внуците си ще им разказвам какво е правила баба им за да го има това красиво място за отдих и игри. Ще ни е приятно да поседнем на някоя пейка и да слушаме песента на птиците, припичайки се на слънце или разхождайки се из красивите и чисти алеи..", казва моята събеседничка.

  С болка споделя, че няма как хората да не виждат какво оставяме след себе си....и няма как да не виждат, че тя доброволно чисти "оставеното" от любителите на чистия въздух и разходките сред природата... Затова често пита младите майки седнали да чоплят слънчоглед или изхвърлящи фаса до количката или пред очите на тичащия малчуган, не се ли страхуват, че дават лош пример на детето си.  На отговора: "Аз си плащам данъците, има кой да чисти!", тя отговаря "И аз си плащам данъците, но това, което цапате го чистя аз! Защото искам  да ни е приятно, да запазим красивата природа  и направеното в парка за децата ни!"  

 ...И тук идва призаннието, че когато отсъства дори 3-4 дни от Стара Загора  мислите й летят към дома и с тревога се пита какво ли ще завари в любимия парк?

 По природа е слънчева, усмихната и положително настроена. Навярно затова е убедена, че след няколко години повечето от нас ще се замислят преди да изхвърлят боклука от разходката извън коша или в тревата. Съзнанието ни ще се промени от примери като нейния и ще проявяваме нетърпимост към такива прояви, сами ще пазим и поддържаме чистота на обществени места, ще се грижим и ценим зеленото си богатство. За да бъде Стара Загора наистина чист, зелен и приветлив град!

   Накрая на нашия разговор разбирам и името на жената, която ме впечатли с усмивката, приела като лична кауза постоянната грижа за чистотата на любимия ни парк! И убеждението, че щом обичаш нещо  - сам трябва да даваш пример как да го поддъдржаш и пазиш! Особено, когато е общо, на всички!  Нейното име е Доротея Паскалева.

 Репортаж от срещата с Доротея Паскалева чуйте в звуковия файл.