Първите български химни, прославящи образованието и науката, са написани още в средата на XIX век вгр. Елена. Първият химн е от просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е от Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, впоследствие наречено „даскалоливница“ от един от възпитаниците му – Петко Славейков. Има още два химна: от Йордан Ненов – отново учител в това училище, и от Иван Кършовски – възпитаник на училището.

Петият, най-успешният и признат от всички българи химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на Никола Михайловски – един от видните преподаватели в това училище. На 15 април 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написал стихотворението „Кирил и Методий“, което започва с „Върви, народе възродени“. Още към първата публикация се подава сведение за музика към текста на русенския учител г-н Божинов, който „твърде сполучливо поставил в музика“ отпечатаното „славословие“.

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече звучи музиката за поръчаната ученическа песен. Започва да записва нотите върху дъската с тебешира. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.

На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий. През 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се  запява от всички училища в страната.

„Днес до СУ „Христо Ботев“ в Русе , някогашната мъжка гимназия, в която Стоян Михайловски е бил учител по френски език,  е поставена паметна плоча на мястото, където преди повече от век е била къщата на видния интелектуалец и политик. Цялата седмица  за русенските училища премина под знака на 130 години от написването на стихотворението „ Кирил и Методий“, с подзаглавие „ Проект за български всеучилищен химн“, каквото е било първоначалното му заглавие. „, обобщи Елена Филипова, ст. експерт по български език и литература в Регионалното управление на образованието в Русе.

Какви промени търпи текста на химна на светите братя по време на тоталитаризма, чуйте в звуковия файл.