Круизната индустрия не е особено чувствителна към сътресенията и кризите в икономиката и финансите, силно обаче се влияе от социално-политическите явления. Войната в Украйна играе твърде негативна роля за круизното мореплаване. Това коментира в предаването "Събота сутрин" Владимир Матов, управител на круизна агенция. Военните действия в Украйна предизвикаха отлив на туристи от САЩ, Канада и Австралия в региона, които „твърде плахо пристъпват към резервации, получи се отдръпване“. На този фон круизни плавания в Черно море няма да има нито през тази, нито през следващата година, включително и в българската акватория, поясни в разговора гостът. 

Инфлационните процеси не са определящи за пътешествията по вода. Въпреки поскъпването на круизните ваканции с около 20 процента спрямо предпандемичната 2019 година, браншът отчита засилен интерес след застоя, причинен от Covid-19. Все пак оптимизъм има, хората имат желание да пътуват. Очакванията са за добро лято, категоричен бе Матов.

Цените варират в широк диапазон. Едноседмична почивка на кораб започва от 500 – 600 евро и може да надхвърли 20 000 евро за луксозно или приключенско преживяване на вода.

Традиционно най-предпочитани от българите дестинации за морски туризъм са Балтика и Средиземноморието (Италия, Франция и Испания). Напоследък гръцките острови и Израел също привличат вниманието на сънародниците ни. Все повече ентусиасти проявяват интерес към далечни маршрути  - Френска Полинезия, Япония, Австралия и Нова Зеландия. Между 15 000 - 20 000 българи годишно се впускат в морски пътешествия, като круизният туризъм става все по-популярен у нас и по света, отбеляза Матов.

• Плах оптимизъм за круизния туризъм