В тези горещи юлски, ако посетите Ямбол, можете да си подарите  приятна разходка по р. Тунджа с водно колело или с лодка с гребла. Трябва само да изберете цвета на колелото, защото всички са много приятни за окото, а лодките са… сини, сякаш отразили синия цвят на безоблачното лятно небе. Докъдето ти взорът достига - зеленият цвят на реката и надвисналите над водите й върби придават приказен вид на Тунджа, сякаш растителността и реката се вписват,  преливат се  една в друга.

  Отскоро „виновникът“ за това приятно като отмора и забавление речно пътешествие Николай Момчилов, е поставил и къщичка за водоплаващи птици. Така, докато въртите педалите на водното колело или гребете с лодката можете да се насладите и на семейство водни патици или водни кокошки. А нерядко прелитат и гларуси, които са намерили тук изненадващо за мнозина свой дом.

  До дървения мостик стигам по каменна стълба, пред която във водата играят риби. А Николай казва, че може да се видят и видри… Трасето на речната обиколка по р. Тунджа преминава покрай изглеждащия като в истинска приказка от тук градски парк на Ямбол, заел остров между двата ръкава на реката.

В звуковия файл чуйте разказа на Николай Момчилов и Марио Проданов от кея на р. Тунджа.

    Днес за ямболии Градският парк също е предпочитано място за разходки в тези горещи дни. Влизайки през красивата порта с колони и метални врати, които вечер след 24 ч. се заключват, минавайки през моста над реката, главната и страничните алеи  ви отвеждат към една над стогодишна гора. Отдавна тя се е превърнала в едно от най-отличителните и любими места  на жителите и гостите на града

  Всичко започнало някъде около1896 г., а виновник, днес да го има и да е една от емблемите на града, е тогавашният директор на Ямболското Класно училище, историк и виден общественик Христо Вълев. Той успял да убеди общинското ръководство с големи  усилия да  предостави  огромния терен разположен на остров насред река Тунджа за изграждането на градска градина. Това било мястото от моста до сегашния шадраван, което тогава се е използвало за бунище. Възпитаници  на Христо Вълев от петокласното училище разчистват сметището, засаждат първите дървета и оформят алеи... И паркът бързо се превръща в любимо място за почивка и разходка сред природата. Христо Вълев умира на 70 години през 1934г., но дълго след това паркът в Ямбол е известен с името  „Вълевата градина”. След 1905г. се изготвя план за залесяване и проектиране на парка– оформят се  цветни петна, алеи и се залесяват нови видове растения. Така в началото на XX век ямболската градска градина се счита за една от най-големите и красивите у нас.

  Една от главните алеи носи името на Руси Хайдутов. Той е назначен за  градски градинар през 1925 г.  и посветил живота си на каузата да превърне острова на река Тунджа в европейска градска градина. Руси Хайдутов е роден през 1891г. в селото на Захари Стоянов -  Медвен. Завършил Земеделско училище със специалност цветарство, трупа опит  в Морската градина във Варна където е „Надзирател на парковете” и Евксиноград при чешкия градинар Антоан Новак. След участието си в Първата световна се установява в Ямбол, където поема поста главен градинар.

  А днес из алеите могат да се видят красиви шадравани със скулптурни композиции, от които пръска животворната вода, цветни градини.

  Атракция и сякаш намерили място в днешния 21-ви век, тук са намерили пристан огромно водно конче в езерото с лилиите, ефирна пеперуда е кацнала грациозно в разноцветната и хуеща розова градина. На една от чешмичките игрива катеричка с пухкава опашка е готова всеки миг да отскочи към близкото дърво. А недалеч буйно младо жребче от дърво се готви да препусне в галоп…

 Ако посетите градът на Диана – не пропускайте със снимките пред 500 – годишния  Безистен, пред красивата сграда на читалище „Съгласие“ и фонтаните с имената на Ямбол да отскочите и до кея с разноцветните водни колела и лодки и да се разходите в Градския парк, където ще усетите лятната прохлада и ще отнесете красив спомен от този красив град…