Датата 19-ти юлий 1877 г., денят на битката за Стара Загора, не случайно години наред се отбелязва и по стар стил на самия ден и по нов стил на 31-ви юли от старозагорци. “Българските опълченци влизат в бой за пръв път в боевете за града, а по-късно и на вр. Св. Никола / прохода Шипка/, играят ключова роля и доказват, че българинът е войн! Че българите са славен и храбър народ!“ Това каза по повод 145 години от боевете за Стара Загора старозагорецът Николай Гичев, който е потомък на загиналия в пламъците на погрома над града Койо Гюргакиев.
Боевете за Стара Загора са бойното кръщение за доброволците от българското опълчение. То е създадено с указ на главнокомандващия руската армия княз Николай Николаевич на 17-ти април 1877 г., след обявяването на Руско-турската освободителна война на 12-ти април същата година в Кишинев. Негов предшественик е отрядът от около 700 български доброволци, които са издържани от Кишиневското българско общество със съдействието на руски славянофилски организации от есента на бунтовната 1876 г. Първото редовно подразделение е сформирано в Кишинев под командването на генерал-майор Николай Столетов в средата на декември 1876 г. и се нарича Пеши конвой при главнокомандващия княз Николай Николаевич. Жителите на гр. Самара връчват специално ушитото знаме за участниците в Априлското въстание на българската доброволческа армия на 6-ти май. 1877 г. в Плоещ.
До събитията от юли 1877 г. при Стара Загора руското командване се е съмнявало, че неуките, твърде отскоро видели оръжие в ръцете си български доброволци, нямащи опит в бой ще съумеят да покажат смелост и самообладание да участват успешно в сериозна битка.
„ Точно в Стара Загора българското опълчение в тези трагични за нашия град часове и минути, които са изживели с жителите му, доказват, че са изстрадали и заслужили свободата!“, каза Николай Гичев и припомни накратко събитията, предшестващи 19-ти юли.“
По време на трагичните и драматични събития връхлетели цветущия доскоро град на равна Тракия, който си съперничи с Пловдив по заможност, двамата пра-прадеди на Николай Гичев имат различна съдба.
Единият му пра-пра-дядо Никола Хаджистанев принадлежи на заможно старозагорско семейство. В рода му са медникари, имат няколко дюкяна. Той е първи братовчед на известната старозагорска фамилия художници Митови – Антон, Борис и Георги. „След като разбира, че многохилядната армия на Сюлейман паша се е стоварила при Търново сеймен / днешният Симеоновград/ и се е отправила към Ески Зара, като вилнее, граби и убива по пътя си, се спасява с цялото си семейство, като преминава през Стара планина. И остава в Търново и дочаква дълго лелеяното Освобождение.“, започва родовата си история събеседникът ми.
„Другият пра-пра-дядо Койо Гюргакиев, - бащата на моя пра дядо - известният на по-старите старозагорци аптекар Начо Коев, също бил заможен човек. Решил да остане да брани къщата и имотите си, но е заклан по време на погрома. Жена му тръгва с две невръстни деца на ръце да бяга през Ахмак баир, от където е най-краткия път за бягство от кланетата. Но малкия Начо се отскубва от ръката на майка си и се изгубва в потока от бежанци. Отстъпващ руски войник от битката при днешния кв. „Колю Ганчев“, където е основното сражение, го вижда – хваща го ризката и го мята на гърба на коня. Отвежда го в Казанлък, детето е спасено… Там го виждат съседи „А, това е наш Начо“, и го отвеждат при майка му. Така по една щастлива случайност родът ми се е спасил“ , завършва разказа си Николай Гичев.
Чуйте цялото интервю с Николай Гичев в звуковия файл=
Казанлъшкото село Голямо Дряново е малко, китно и добре уредено. Жителите го описват с думите "чиста природа и честни хора. Помагаме си. Къщите и колите ни стоят отключени. Живеем, като в старите времена на бабите и дядовците си. Много орехови градини и..
Високопланинското изкачване на Елбрус, първенеца на Европа -5642 м. в Кавказ е една сбъдната мечта за 42-годишната Боряна Инджова от Сливен. Групата, с която изкачва върха се състои от три жени и петима мъже. Организатори на изкачването са..
Скулпторът Тамер Халил от Харманли е автор на новите указателни табели за обекта с национално културно значение "Изворът на Белоногата", които ще указват мястото, възпято от Петко Рачев Славейков за шофьори и пешеходци. Припомняме, че община..
Представителен танцов ансамбъл „Настроение“, гр. Стара Загора с гл. худ. ръководител Красимир Димитров и Фолклорна група при Културно-художествено дружество „Огриджанка“ от Северна Македония, канят жителите и гостите на града да станат част от пъстро..
„Човек от стомана“ е заглавието на новата песен на група „Strykers“. Започнаха и снимките към клипа на песента. „Сюжетът ни пренася във времена на битки, мъжество, достойнство и метъл. Някъде в Средновековието, а защо и не по – далеко…въпрос на..
Това е песен, която колкото и пъти да я слушаш, ти се иска отново да я чуеш. Тя е приятна за слушане и запомняща се и като текст и като мелодия. Наименованието, текстът, инструменталното изпълнение, както и клипа са в пълен синхрон и взаимно носят..
Днес, 18 август, се отбелязва Международният ден на морските фарове. Инициативата започва в Шотландия , през 1994 година. Въпреки напредъка на навигационните технологии, морските фарове са важен елемент от безопасността на мореплаването и често са обект на..
Girls of Stara Zagora / Момичетата на Стара Загора е фейсбук група, която за по-малко от месец събра над 1600 дами от града на липите в място за уют, подкрепа и истинска женска енергия. Идеята е взаимствана от групи, създадени в други градове и..
Детски фолклорен ансамбъл "Лондончане" по подобие на старозагорския "Загорче" е създаден от Десислава Стефанова в столицата на Обединеното кралство. Основателката, ръководител и диригент на Лондонския български хор, а след това и на Швейцарския..
В сливенското село Младово живее една от малкото останали столетници в областта – Донка Матинова. Баба Донка навърши 1 00 години навръх Преображение Господне , а празникът и събра роднини, близки и познати от селото. Гост на юбилея бе и..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net