Популацията на белоглави лешояди в Източните Родопи запазва ръста си. Около 110 - 120 двойки от застрашения в страната вид гнезди по долината на река Арда край Маджарово, съобщи Борис Стоянов от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той е гид в Природозащитен център “Източни Родопи” във втория най-малък град у нас, където посетителите могат да научат интересни факти за лешоядните птици.
Благодарение на доброто си зрение, колективния начин на търсене на храна, широките криле и завидни летателни умения, които им дават възможност да прелитат стотици километри дневно в търсене на храна, те са се превърнали в най-добрите природни санитари. Лешоядите бързо изяждат труповете на животните в природата и по този начин ограничават разпространението на болести. Високата киселинност в стомаха им е способна да унищожава бактерии и микроорганизми.
Белоглавият лешояд е бил широко разпространен в миналото в България, но от началото на 70-те години на ХХ век се смята за изчезнал. През 1986 г. е открита колония белоглави лешояди край Маджарово, състояща се от около 20 птици и 3 гнездящи двойки. Тогава започват и първите преки дейности по опазването на последните лешояди в България. В резултат на дългогодишните усилия на експерти и доброволци, видът постепенно възстановява популацията си и днес долината на река Арда приютява една от най-големите естествени колонии на белоглави лешояди на Балканите. Белоглавият лешояд е с впечатляващ размах на крилата от около 2,7 метра.
Черният лешояд, наричан още картал, е най-едрата граблива птица в Европа. Видът е включен в категорията „изчезнал“ в Червената книга на България. Последният опит за гнездене в страната е регистриран през 1993 г. в Източните Родопи. Единствената колония на вида на Балканите се намира в гръцката част на Източните Родопи – Национален парк „Дадя“. В българската част на планината черният лешояд търси храна и пребивава по време на скитания, почивка и нощуване. Тъмнокафявото му оперение го прави да изглежда почти черен и с характерна къса опашка.
Черният лешояд се завърна в българската част на Източните Родопи, след като 17 птици бяха транспортирани от Испания и заселени в специално изградена адаптационна волиера. Очаква се тази есен да бъдат пуснати обратно в дивата природа. Надеждата на орнитолозите е видовете да загнездят успешно в района, каза още в разговора Борис Стоянов.
Египетският лешояд е един от най-бързо изчезващите видове птици в нашето съвремие, въпреки огромните грижи, които се полагат за опазването на вида у нас. Птиците са подложени на редица заплахи по пътя им на миграция към Близкия Изток и Африка и трайно намаляват, разказа Стоянов.
Египетският лешояд (Neophron percnopterus ) е най-дребният от лешоядите в България. Той е бял, на тила има дълги остри пера, които образуват характерната му "прическа".
Брадатият лешояд, смятан за символ на българската природозащита, е изчезнал от територията на страната преди повече от 50 години. Наричан още „костобер“, брадатият лешояд е една от най-величествените грабливи птици в природата. Благодарение на усилията на природазащитни организации и програми за реинтродукция, днес Алпите са естествено местообитание на емблематичния вид.
Защитена зона "Маджарово" е част от тясната и дълбока долина на река Арда, заобиколена от скални масиви, стръмни склонове и сипеи. Издънкови дъбови гори, основно от цер, благун и космат дъб със сухоустойчиви храсти - червена хвойна, жасмин, драка, както и тревни съобщества със средиземноморски елементи са преобладаващата растителност в зоната. Територията на Маджарово предлага местообитания на 174 вида птици. Тук могат да се видят 5 световно застрашени вида. Един от тях е гнездящата белошипа ветрушка. Районът е един от най-важните в Европа за черния щъркел, черната каня и белоглавия лешояд.
Маджарово се намира в центъра на живописна котловина, образувана във вулканичен кратер. Забележителните меандри (завои) на река Арда са впечатляваща гледка. Не ги пропускайте, ако пътувате в Източните Родопи!
Чуйте подробности от звуковия файл.
Знаете ли коя е първата царица Роза на Казанлък и кога е била избрана? Отговорът на този въпрос дават журналистическите търсения на Антония Драганова от казанлъшките медии, започнали през 1998 г. Работила за едно от регионалните издания на голям..
В новия епизод на "60 минути повече лайфстайл" ви срещаме с два свята, които сякаш се противопоставят, но всъщност се допълват – зумба инструкторът и събитиен двигател Поли Гънчева и бижутер-философът шеф Пеньо Иванов. Тя е вихър. Той – дъх. Заедно..
Новата песен на Вяра Панталеева "Само спомен" е смел и откровен призив за промяна в нещата, които я заобикалят. През годините Вяра е имала песни в различни жанрове - напоследък се беше отдала най-вече на своя винтидж проект с джази суинги..
Литературно-художественият музей „Чудомир“ в Казанлък и тази година се включва в инициативата „Европейска нощ на музеите“. Входът за музея ще бъде свободен до полунощ на 17 май, а екипът е подготвил разнообразна програма за посетителите, съобщи..
13 май е обявен за Международен ден на хумуса. Той се отбелязва от 2012г.. На този ден хората се насърчават да слагат на трапезата си хумус, да организират или участват в събития, които популяризират богатата на полезни вещества храна, чиято основна..
Кметът на Млада Загора Радослав Балкански и председателят на Младежкия общински съвет Деница Димитрова, в студиото на предаването "Моята неделя", разказаха, че идеята за организиране "Фестивал на иновациите" подготвят от началото на мандата си. Пилотното..
Снежана Маринова е библиотекар, краевед - изследовател, колекционер, автор на научни и популярни статии и книги, бивш директор на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ и с 35 години професионален опит в библиотечната дейност. Основните ѝ интереси..
Старозагорката Лора Рашева ще представи България на Световното първенство по аджилити за деца. Състезанието ще се проведе от 10 до 13 юли в Португалия. Треньор е Марина Бешовишка. Лора е ученичка в езиковата гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора..
Асен Калчев е от Стара Загора, запален пътешественик, част от интересните дестинации, които е посетил е Етиопия и племената там, за които разказва преди време в ефира на Радио Стара Загора. Асен постоянно си поставя нови предизвикателства, а преди..
Днес се провежда първото издание на „Фестивала на иновациите“. Форумът, организиран от Младежки общински съвет със съдействието на Община Стара Загора, е посветен на младежкото творчество, предприемачески дух и сътрудничество между образованието,..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net