Популацията на белоглави лешояди в Източните Родопи запазва ръста си. Около 110 - 120 двойки от застрашения в страната вид гнезди по долината на река Арда край Маджарово, съобщи Борис Стоянов от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той е гид в Природозащитен център “Източни Родопи” във втория най-малък град у нас, където посетителите могат да научат интересни факти за лешоядните птици.
Благодарение на доброто си зрение, колективния начин на търсене на храна, широките криле и завидни летателни умения, които им дават възможност да прелитат стотици километри дневно в търсене на храна, те са се превърнали в най-добрите природни санитари. Лешоядите бързо изяждат труповете на животните в природата и по този начин ограничават разпространението на болести. Високата киселинност в стомаха им е способна да унищожава бактерии и микроорганизми.
Белоглавият лешояд е бил широко разпространен в миналото в България, но от началото на 70-те години на ХХ век се смята за изчезнал. През 1986 г. е открита колония белоглави лешояди край Маджарово, състояща се от около 20 птици и 3 гнездящи двойки. Тогава започват и първите преки дейности по опазването на последните лешояди в България. В резултат на дългогодишните усилия на експерти и доброволци, видът постепенно възстановява популацията си и днес долината на река Арда приютява една от най-големите естествени колонии на белоглави лешояди на Балканите. Белоглавият лешояд е с впечатляващ размах на крилата от около 2,7 метра.
Черният лешояд, наричан още картал, е най-едрата граблива птица в Европа. Видът е включен в категорията „изчезнал“ в Червената книга на България. Последният опит за гнездене в страната е регистриран през 1993 г. в Източните Родопи. Единствената колония на вида на Балканите се намира в гръцката част на Източните Родопи – Национален парк „Дадя“. В българската част на планината черният лешояд търси храна и пребивава по време на скитания, почивка и нощуване. Тъмнокафявото му оперение го прави да изглежда почти черен и с характерна къса опашка.
Черният лешояд се завърна в българската част на Източните Родопи, след като 17 птици бяха транспортирани от Испания и заселени в специално изградена адаптационна волиера. Очаква се тази есен да бъдат пуснати обратно в дивата природа. Надеждата на орнитолозите е видовете да загнездят успешно в района, каза още в разговора Борис Стоянов.
Египетският лешояд е един от най-бързо изчезващите видове птици в нашето съвремие, въпреки огромните грижи, които се полагат за опазването на вида у нас. Птиците са подложени на редица заплахи по пътя им на миграция към Близкия Изток и Африка и трайно намаляват, разказа Стоянов.
Египетският лешояд (Neophron percnopterus ) е най-дребният от лешоядите в България. Той е бял, на тила има дълги остри пера, които образуват характерната му "прическа".
Брадатият лешояд, смятан за символ на българската природозащита, е изчезнал от територията на страната преди повече от 50 години. Наричан още „костобер“, брадатият лешояд е една от най-величествените грабливи птици в природата. Благодарение на усилията на природазащитни организации и програми за реинтродукция, днес Алпите са естествено местообитание на емблематичния вид.
Защитена зона "Маджарово" е част от тясната и дълбока долина на река Арда, заобиколена от скални масиви, стръмни склонове и сипеи. Издънкови дъбови гори, основно от цер, благун и космат дъб със сухоустойчиви храсти - червена хвойна, жасмин, драка, както и тревни съобщества със средиземноморски елементи са преобладаващата растителност в зоната. Територията на Маджарово предлага местообитания на 174 вида птици. Тук могат да се видят 5 световно застрашени вида. Един от тях е гнездящата белошипа ветрушка. Районът е един от най-важните в Европа за черния щъркел, черната каня и белоглавия лешояд.
Маджарово се намира в центъра на живописна котловина, образувана във вулканичен кратер. Забележителните меандри (завои) на река Арда са впечатляваща гледка. Не ги пропускайте, ако пътувате в Източните Родопи!
Чуйте подробности от звуковия файл.
В последните дни на юни, 27, 28 и 29, Стара Загора се превърна в сцена на образователна трансформация. С идеи свързващи , традицията с бъдещето и знанието с въображението. В рамките на проект „Digital technologies and artificial intelligence..
Денят на българския фолклор отбелязваме на 22 юни. Това е и повод да отидем на гости в ателието на старозагорката Ваня Борисова, която от години изработва български народни носии. В ателието и звучи българска народна музика, а някъде на стената са..
56-годишна цигулка, майсторена от един от легендарните лютиери Нено Шивачев от Казанлък засвири за първи път преди броени дни. Инструментът бе просвирен от друга легенда - световноизвестният български цигулар Светлин Русев. По думите му..
На 21 юни отбелязваме ден на скейтбординга. Това не е просто някакъв ден от календара – това е денят, в който всички скейтъри по света излизат и карат. Крис Драгошинов е един от най-добрите персонални треньори по сноуборд и скейтборд. Наричат го..
Димитър Маринов е български актьор, играл в Холивуд. През 2019 г. става първият български актьор, качил се на сцената на Оскарите по време на 91-вата церемония след като филмът „Зелената книга“, в който участва във второстепенна роля, печели наградата..
Дълъг списък от весели, интригуващи и образователни занимания са включили в своята лятна програма и през тази година специалистите от Превантивно-информационния център по зависимости в Стара Загора. Заниманията са безплатни и се провеждат в офиса на ПИЦ..
Ако попаднете в Старозагорското село Памукчии, в центъра му ще срещнете погледа на поета –революционер Христо Ботев, който ви гледа от фасадата на едноименното читалище. А ако влезете по работа в кметството, на входа ще ви посрещне изпитателния син..
Юбилейното десето издание на Beerфестът ще се проведе от 3 до 7 септември на поляната в парк „Загорка“. Гостите на фестивала ще могат да се насладят на петдневна разнообразна музикална програма. Фестивалът ще бъде открит с изпълненията на Tino, последван..
Петър Благоев е едва на 16 години, но вече уверено прави първи крачки в света на литературата с дебютната си книга „Приказки от дерето“. Със свеж стил и нестандартен поглед, той създава причудливи приказни истории, които говорят еднакво силно както на..
Днес ви срещаме с две забележителни дами, които ни показват как грижата за външния вид и вътрешното състояние вървят ръка за ръка. Кремена Зюмбюлева, професионален маникюрист от Стара Загора, сподели как чрез изкуството на маникюра помага на клиентите..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net