Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Черният лешояд се завръща в Източните Родопи

6
Меандърът на река Арда, Маджарово

Популацията на белоглави лешояди в Източните Родопи запазва ръста си. Около 110 - 120 двойки от застрашения в страната вид гнезди по долината на река Арда край Маджарово, съобщи Борис Стоянов от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той е гид в Природозащитен център “Източни Родопи” във втория най-малък град у нас, където посетителите могат да научат интересни факти за лешоядните птици. 

Благодарение на доброто си зрение, колективния начин на търсене на храна, широките криле и завидни летателни умения, които им дават възможност да прелитат стотици километри дневно в търсене на храна, те са се превърнали в най-добрите природни санитари. Лешоядите бързо изяждат труповете на животните в природата и по този начин ограничават разпространението на болести. Високата киселинност в стомаха им е способна да унищожава бактерии и микроорганизми.

Белоглавият лешояд е бил широко разпространен в миналото в България, но от началото на 70-те години на ХХ век се смята за изчезнал. През 1986 г. е открита колония белоглави лешояди край Маджарово, състояща се от около 20 птици и 3 гнездящи двойки. Тогава започват и първите преки дейности по опазването на последните лешояди в България. В резултат на дългогодишните усилия на експерти и доброволци, видът постепенно възстановява популацията си и днес долината на река Арда приютява една от най-големите естествени колонии на белоглави лешояди на Балканите. Белоглавият лешояд е с впечатляващ размах на крилата от около 2,7 метра. 


Черният лешояд, наричан още картале най-едрата граблива птица в Европа. Видът е включен в категорията „изчезнал“ в Червената книга на България. Последният опит за гнездене в страната е регистриран през 1993 г. в Източните Родопи. Единствената колония на вида на Балканите се намира в гръцката част на Източните Родопи – Национален парк „Дадя“. В българската част на планината черният лешояд търси храна и пребивава по време на скитания, почивка и нощуване. Тъмнокафявото му оперение го прави да изглежда почти черен и с характерна къса опашка. 

Черният лешояд се завърна в българската част на Източните Родопи, след като 17 птици бяха транспортирани от Испания и заселени в специално изградена адаптационна волиера. Очаква се тази есен да бъдат пуснати обратно в дивата природа. Надеждата на орнитолозите е видовете да загнездят успешно в района, каза още в разговора Борис Стоянов.

Черен лешояд, снимка: Зелени Балкани

Египетският лешояд е един от най-бързо изчезващите видове птици в нашето съвремие, въпреки огромните грижи, които се полагат за опазването на вида у нас. Птиците са подложени на редица заплахи по пътя им на миграция към Близкия Изток и Африка и трайно намаляват, разказа Стоянов.

Египетският лешояд (Neophron percnopterus ) е най-дребният от лешоядите в България. Той е бял, на тила има дълги остри пера, които образуват характерната му "прическа".

Египетски лешояд

Брадатият лешояд, смятан за символ на българската природозащита, е изчезнал от територията на страната преди повече от 50 години. Наричан още „костобер“, брадатият лешояд е една от най-величествените грабливи птици в природата. Благодарение на усилията на природазащитни организации и програми за реинтродукция, днес Алпите са естествено местообитание на емблематичния вид.

 

Защитена зона "Маджарово" е част от тясната и дълбока долина на река Арда, заобиколена от скални масиви, стръмни склонове и сипеи. Издънкови дъбови гори, основно от цер, благун и космат дъб със сухоустойчиви храсти - червена хвойна, жасмин, драка, както и тревни съобщества със средиземноморски елементи са преобладаващата растителност в зоната. Територията на Маджарово предлага местообитания на 174 вида птици. Тук могат да се видят 5 световно застрашени вида. Един от тях е гнездящата белошипа ветрушка. Районът е един от най-важните в Европа за черния щъркел, черната каня и белоглавия лешояд. 

Маджарово се намира в центъра на живописна котловина, образувана във вулканичен кратер. Забележителните меандри (завои) на река Арда са впечатляваща гледка. Не ги пропускайте, ако пътувате в Източните Родопи!


Чуйте подробности от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Първата Царица Роза е била избрана преди 65 г. като Казанлъшка роза

  Знаете ли коя е първата царица Роза на Казанлък и кога е била избрана? Отговорът на този въпрос дават журналистическите търсения на Антония Драганова от казанлъшките медии, започнали през 1998 г.  Работила за едно от регионалните издания на голям..

публикувано на 16.05.25 в 18:44

Енергия в две посоки: Поли Гънчева и Пеньо Иванов – среща на движение и съзерцание

В новия епизод на "60 минути повече лайфстайл" ви срещаме с два свята, които сякаш се противопоставят, но всъщност се допълват – зумба инструкторът и събитиен двигател Поли Гънчева и бижутер-философът шеф Пеньо Иванов. Тя е вихър. Той – дъх. Заедно..

публикувано на 16.05.25 в 13:38

„Само спомен“ e новата песен на Вяра Панталеева, с която казва: Стига Вече!

Новата песен на Вяра Панталеева "Само спомен" е смел и откровен призив за промяна в нещата, които я заобикалят. През годините Вяра е имала песни в различни жанрове - напоследък се беше отдала най-вече на своя винтидж проект с джази суинги..

публикувано на 16.05.25 в 13:08

Предлагат виното на Чудомир и сладкото на Мара Чорбаджийска в Нощта на музеите в Казанлък

Литературно-художественият музей „Чудомир“ в Казанлък и тази година се включва в инициативата „Европейска нощ на музеите“. Входът за музея ще бъде свободен до полунощ на 17 май, а екипът е подготвил разнообразна програма за посетителите,  съобщи..

публикувано на 16.05.25 в 11:37

Международен ден на хумуса - какви са ползите от популярното в Близкия изток ястие?

13 май е обявен за Международен ден на хумуса. Той се отбелязва от 2012г..  На този ден хората се насърчават да слагат на трапезата си хумус, да организират или участват в събития, които популяризират богатата на полезни вещества храна, чиято основна..

публикувано на 13.05.25 в 08:29
Радослав Балкански-кмет на Млада Загора и Деница Димитрова-председател на МОС

Младите хора на Стара Загора - визионери на бъдещето

Кметът на Млада Загора Радослав Балкански и председателят на Младежкия общински съвет Деница Димитрова, в студиото на предаването "Моята неделя", разказаха, че идеята за организиране "Фестивал на иновациите" подготвят от началото на мандата си. Пилотното..

публикувано на 11.05.25 в 17:08

Снежана Маринова – за книгите с любов и 35 години професионален опит

Снежана Маринова е библиотекар, краевед - изследовател, колекционер, автор на научни и популярни статии и книги, бивш директор на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ и с 35 години професионален опит в библиотечната дейност. Основните ѝ интереси..

публикувано на 11.05.25 в 16:15

Старозагорката Лора Рашева ще представи България на Световното по аджилити

Старозагорката Лора Рашева ще представи България на Световното първенство по аджилити за деца. Състезанието ще се проведе от 10 до 13 юли в Португалия. Треньор е Марина Бешовишка. Лора е ученичка в езиковата гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора..

публикувано на 09.05.25 в 17:26

До Амазонската джунгла със старозагореца Асен Калчев

Асен Калчев е от Стара Загора, запален пътешественик, част от интересните дестинации, които е посетил е Етиопия и племената там, за които разказва преди време в ефира на Радио Стара Загора. Асен постоянно си поставя нови предизвикателства, а преди..

публикувано на 09.05.25 в 14:39

За първи път Фестивал на иновациите в Стара Загора

Днес се провежда първото издание на „Фестивала на иновациите“. Форумът, организиран от Младежки общински съвет със съдействието на Община Стара Загора, е  посветен на младежкото творчество, предприемачески дух и сътрудничество между образованието,..

публикувано на 08.05.25 в 16:43