Популацията на белоглави лешояди в Източните Родопи запазва ръста си. Около 110 - 120 двойки от застрашения в страната вид гнезди по долината на река Арда край Маджарово, съобщи Борис Стоянов от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той е гид в Природозащитен център “Източни Родопи” във втория най-малък град у нас, където посетителите могат да научат интересни факти за лешоядните птици.
Благодарение на доброто си зрение, колективния начин на търсене на храна, широките криле и завидни летателни умения, които им дават възможност да прелитат стотици километри дневно в търсене на храна, те са се превърнали в най-добрите природни санитари. Лешоядите бързо изяждат труповете на животните в природата и по този начин ограничават разпространението на болести. Високата киселинност в стомаха им е способна да унищожава бактерии и микроорганизми.
Белоглавият лешояд е бил широко разпространен в миналото в България, но от началото на 70-те години на ХХ век се смята за изчезнал. През 1986 г. е открита колония белоглави лешояди край Маджарово, състояща се от около 20 птици и 3 гнездящи двойки. Тогава започват и първите преки дейности по опазването на последните лешояди в България. В резултат на дългогодишните усилия на експерти и доброволци, видът постепенно възстановява популацията си и днес долината на река Арда приютява една от най-големите естествени колонии на белоглави лешояди на Балканите. Белоглавият лешояд е с впечатляващ размах на крилата от около 2,7 метра.
Черният лешояд, наричан още картал, е най-едрата граблива птица в Европа. Видът е включен в категорията „изчезнал“ в Червената книга на България. Последният опит за гнездене в страната е регистриран през 1993 г. в Източните Родопи. Единствената колония на вида на Балканите се намира в гръцката част на Източните Родопи – Национален парк „Дадя“. В българската част на планината черният лешояд търси храна и пребивава по време на скитания, почивка и нощуване. Тъмнокафявото му оперение го прави да изглежда почти черен и с характерна къса опашка.
Черният лешояд се завърна в българската част на Източните Родопи, след като 17 птици бяха транспортирани от Испания и заселени в специално изградена адаптационна волиера. Очаква се тази есен да бъдат пуснати обратно в дивата природа. Надеждата на орнитолозите е видовете да загнездят успешно в района, каза още в разговора Борис Стоянов.
Египетският лешояд е един от най-бързо изчезващите видове птици в нашето съвремие, въпреки огромните грижи, които се полагат за опазването на вида у нас. Птиците са подложени на редица заплахи по пътя им на миграция към Близкия Изток и Африка и трайно намаляват, разказа Стоянов.
Египетският лешояд (Neophron percnopterus ) е най-дребният от лешоядите в България. Той е бял, на тила има дълги остри пера, които образуват характерната му "прическа".
Брадатият лешояд, смятан за символ на българската природозащита, е изчезнал от територията на страната преди повече от 50 години. Наричан още „костобер“, брадатият лешояд е една от най-величествените грабливи птици в природата. Благодарение на усилията на природазащитни организации и програми за реинтродукция, днес Алпите са естествено местообитание на емблематичния вид.
Защитена зона "Маджарово" е част от тясната и дълбока долина на река Арда, заобиколена от скални масиви, стръмни склонове и сипеи. Издънкови дъбови гори, основно от цер, благун и космат дъб със сухоустойчиви храсти - червена хвойна, жасмин, драка, както и тревни съобщества със средиземноморски елементи са преобладаващата растителност в зоната. Територията на Маджарово предлага местообитания на 174 вида птици. Тук могат да се видят 5 световно застрашени вида. Един от тях е гнездящата белошипа ветрушка. Районът е един от най-важните в Европа за черния щъркел, черната каня и белоглавия лешояд.
Маджарово се намира в центъра на живописна котловина, образувана във вулканичен кратер. Забележителните меандри (завои) на река Арда са впечатляваща гледка. Не ги пропускайте, ако пътувате в Източните Родопи!
Чуйте подробности от звуковия файл.
Спасителен център „Зелени Балкани“ организира обучение през пролетната ваканция. Ученици от 14 до 18- годишна възраст от цялата страна могат да се включат в него. В рамките на седем дни децата ще могат да видят как работят служителите на терен, ще..
Мнозина я познават като Бонка от „Пътят на честта“, дори се е случвало да я спират на улицата така по име, както споделя самата Галя Александрова. В момента, обаче се задава нещо ново. Актрисата след кастинг и одобрение снима в сериал, който ще бъде..
Денят 10-ти март се отбелязва в България като „Ден на спасяването на българските евреи и жертвите на Холокоста". Поводът са събитията от месец март, 1943 г., когато български народни представители, начело с подпреседателя на XXV-то Народното събрание..
След ден е 8-ми март – празникът, свързван с жените и техния принос към обществото, както и с изразяване на уважение и обич към тях. За предаването "60 минути повече Lifestyle“ направихме анкета: "С какво искате да ви изнедат за 8-ми март и..
Той е Атанас Атанасов – 18-кратен победител в популярния телевизионен формат „Последният печели“ на БНТ. Вече е и сценарист на предаването. Роден е в Димитровград, живее в Пловдив и с куизни игри се занимава от 2011г. – един от първите авантюристи..
Мнозина от нас са чували историята, че българският химн „Мила Родино“ е написан като текст от Цветан Радославов при неповторимата гледка, открила се от Дунав към Стара планина при „опашката на лъва“ над Видин… Щом корабът, с който се връщат..
В навечерието на два важни празника – Баба Марта и 3 март, социалните работници от Защитено жилище за лица с физически увреждания и център социална рехабилитация –Болярово обединиха усилията си, за да създадат уникално тематично място за снимки. Идеята беше..
Въпреки климатичнити особености на региона, градът ни има потенциал за изграждане на открита ледена пързалка, която да функционира през зимата, но и на целогодишна закрита, според думите на хокеистите ветерани от Стара Загора. В студиото на Радио Стара..
За втора поредна година възпитаниците на Профилираната природо-математическата гимназия „Гео Милев“ в Стара Загора организират по повод 152-рата годишнина от обесването на Апостола на свободата, конкурс за художествено интерпретиране на тема „Васил..
Преди 130 години един отдаден на любовта си къб Бгоа и хората на Стара Загора свещенослужител - митрополит Методий Кусев се захваща с делото на живота си - да облагороди и залеси гол и безводен хълм край града, родил се от пепелищата, за да го превърне в..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net