След 47 града, литературният критик  и писател Юлий Йорданов ще представи и в Стара Загора книгата си „Яна Язова – перлата в перото“. Националният литературен маратон от творчески вечери е под надслов „Яна Язова – енигма, фатализъм и реалност“. Авторът представя книгата си, посветена на драматичния, завършил трагично живот и талантливото творчество на непознатата Яна Язова.

 Това име грее най-ярко през 20-те и 30-те години на 20 в. сред такива доказани писателки като Елисавета Багряна, Дора Габе, Калина Малина Ана Каменова, но остава непознато за поколения българи след 1944 г.  

  „Въпреки многобройните си произведения - - трилогията „Балкани“ – с книгите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, романът „Александър Македонски“, детски книги, стихосбирки, пиеси и пътеписи,  днес Люба Тодорова Ганчева, позната на широката публика с псевдоним Яна Язова, заради своите убеждения, че творецът не бива да се влияе и да се подчинява на политическата конюнктура.“ Така започва разговора ми с автора на книгата за Яна Язова – Юлий Йорданов.

  Люба Ганчева е родена в Лом на 23 май 1912 година в семейството на  интелектуалци. Баща й Тодор Ганчев - доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария е училищен инспектор.  Майка –й, Радка Бешикташлиева, дъщеря на известен търговец от Цариград, е учителка.  Прадядото на Яна – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски.

Яна Язова публикува свои творби -  разкази, стихове, статии и  пътни бележки  във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. С нейния зет - артиста Никола Балабанов,  издават в началото на 40-те години списание за деца „Блок“.

  Животът на младата и талантлива писателка е пълен с драматични и емоционални събития. Целият й живот след 1930 г. е белязан от силната и бурна любов с проф. Александър Балабанов с 33 години по-възрастен от нея. Той е виден български литературовед, преводач и критик, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ... Професорът се влюбва в нея от пръв поглед, и макар, че не се развежда,  я обича до края на живота си.

 Младата Люба Ганчева също е покорена от по-възрастния мъж и не успява да излезе от сянката му до края на дните му. Дал й псевдонима Яна Язова, той е прототип на много от мъжките персонажи в творбите й.

Професор Балабанов е изпитвал истинска любов към Яна, апреплетена със силна  ревност. През лятото на 1938 година в Созопол Яна Язова попада сред група български художници. На брега на морето, вдъхновена от тъмно синия му цвят и старите къщи тя  пише, а те рисуват край нея. И пламва симпатия между нея и мариниста Марио Жеков Вестта за приятелството им  проф. Балабанов. Между тримата избухва бурен скандал пред свидетели. По-младият художник се нахвърля срещу по-възрастния си съперник. Между тримата избухва скандал пред свидетели. Предизвикан, Жеков  се нахвърля на Балабанов. Така едва започнала любовта между красивата писателка и младия художник, угасва след намесата на властния професор. Останали си приятели – Яна Язова и Марио Жеков, тя ползва рибарите и къщите от картините му, рисувани за нея,  като атмосфера за романа  си „Капитан“.

По-късно в едно свое писмо до Балабанов Язова пише: „Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича“.

Професорът обещава на  талантливата писателка, че ще се оженят. „Или ще бъдем заедно, или аз не ще бъда никъде“ – твърди Балабанов, година след скандала в Созопол. Така и не се развел и Язова се омъжва през 1943 година за инженер Христо Йорданов,  живял 16 години във Франция и един от ръководителите на Радио „София“. Благодарение на него тя е  материално добре и може да твори, без да се унижава пред режима.

 След преврата на 9 септември 1944 година Язова, трябва да се присъедини към писателите, които приемат за свой художествен метод социалистическия реализъм, но отказва. Този отказ ней позволява да публикува творбите си. През 1959 година умира съпругът й. Година след това тя предлага ръкописа на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“, който е одобрен за печат. Обещават й и аванс за отпечатването. Но най-напред трябва да се покае публично като буржоазна писателка. Предлагат й да напише стихотворение за вожда Георги Димитров, но Яна Язова отказва.

  Въпреки положителната рецензия за творбата й от големия писател Димитър Талев и Георги Томалевски, ръкописът на романа й е върнат. А всичките й творби не виждат бял свят до промените през 1989 г.  Авторката остава самотна и забравена, трудно преживява до трагичната й смърт при неизяснени обстоятелства. "Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено."/ информацията е цитат от Уикипедия/

  Яна Язова, с нейната красота и талант, проф. Александър Балабанов – с неговото приятелство с цар Борис III, и бурната, забранена любов между двамата подклаждат омразата  и ненавистта на обществото – и сред на съвременните им писатели, и сред тогавашния елит.

  Книгата на критика и писател Юлий Йорданов скоро ще бъде представена в Стара Загора.

 В звуковия файл чуйте интервюто с Юлий Йорданов, автор на книгата „Яна Язова -– енигма, фатализъм и реалност“.