Стефан Караджово е село в югоизточна България, на 40 км. от Ямбол, на 11 км от гр. Болярово и на 65 км от Бургас. Разположено е върху северните склонове на Странджа планина.

  Климатът на селото е с горещо лято и мека зима. Пролетта настъпва рано – към края на февруари, а топлата и слънчева есен трае докъм средата на декември. Облачността и валежите са умерени, мъгливостта е слаба, а продължителността на слънчевото греене е значителна.Тези климатични условия, заедно с чернозем-смолниците и канелените почви са добра предпоставка за развитието на лозята в този край. Сортовете, които виреят тук най добре от старите са – мавруд, мерло и каберне совиньон, а от новите малбек и сера.

  Местните хора отбелязват  26-ти октомври  - Димитровден и Международния ден на мавруда, каза в началото на празника Николай Колев, собственик на 196 дка лозя.

  От мавруда става тежко трапезно червено вино. За да върви и да е пивко, за всяко вино се изисква майсторлък, казват старите винари в Стефан Караджово.

 А според Николай Колев е нужно гроздето да достигне висок процент захарност  - 22-24% и трябва да му се създадат условия. Съдовете трябва да са стерилни, идеално чисти и разбира се с много обич се прави хубавото вино… Питам кога трябва да преври виното, за да е хубаво, качествено вино?“  „За да спечели червения мавруд женските сърца,  признанието на приятелите и награди за най-добро вино, след вкарване на джибрите в съда за 10-15 дни - трябва да се изчака да премине  бурната ферментация“, казва Николай Колев. Това зависи от желаното количество танини и плътност, които искаме да притежава. След този срок джибрите се изваждат от съда и продължава така нар. „тиха ферментация“ и след месец – два можем да пием прекрасно червено, тежко вино от мавруд, категоричен е винопроизводителят. За да го оценим, трябва да го пием с мезе от сирена и разбира се, с близки приятели.

  Реколтата от грозде за тази година ще бъде добра, въпреки икономическата криза. „Има добра възможност и за износ на български вина в Европа и в някои страни, традиционни за българското винено производство като Азърбайджан и Казахстан, където има и българска диаспора. Това е и предпоставка българските вина трайно да се настанят, и най-бързо да си върнем пазара. Защото българските винени продукти са на световно ниво и мат място на световния пазар.“, каза пред лозарите заместник-министъра на земеделието Георги Събев. До месец в Брюксел ще бъде изпратен Стратегически план за развитие на селските райони на България се предвиждат 50 млн. евро, които ще бъдат насочени към лозаро-винарския сектор. Част от средствата ще бъдат използвани и за утвърждаване и реклама на българските вина на световния пазар.

 Заместник-кмета на Болярово Нина Терзиева, съобщи, че общината ще работи с още 15 малки общини от 6 държави по проект финансиран по програма „Европа на гражданите“ за популяризиране на лозарството и винарството като начин да се съхранят изостаналите райони на Европа. По него ще бъдат увеличени площите, за отглеждане на типични винарски сортове за този край, което да бъде и основа за устойчива туристическа дестинация в бъдеще.

  Целият репортаж от Международния празник на мавруда в с. Стефан Караджово, чуйте в звуковия файл.