Живеем най-кратко в Европа, пандемията ни е върнала с над десетилетие назад

Снимка: www.facebook.com/dazajivot

Петя Георгиева, ИПИ

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Средната очаквана продължителност на живота у нас през 2021 г. е най-ниска в целия ЕС – 71,4 години. Тя е по-ниска с 11,9 години от лидера в „класацията“ Испания и с 1,5 години под тази на предпоследния – Румъния.

Покрай пандемията от Ковид-19 сме изгубили общо 3,7 години живот – 1,5 през 2020 г. и 2,2 през 2021 г. И докато Европа също отчита скъсяване на живота през 2020 година (средно с 0.9 години), то през 2021 г. загубата е „само“ 0,3 години.

За съжаление България все още не е наваксала понижаването на продължителността на живота и този показател е по-нисък дори от 2011 г. – това означава, че пандемията ни е върнала с повече от десетилетие назад.

Данните са на Евростат за очаквана продължителност на живота при раждане, те са достатъчно красноречиви сами по себе си и могат да се приемат (с доза условност, разбира се) за основния резултат от функционирането на здравеопазването в България.

И ако през първата година от началото на пандемията не можеше да се очаква сериозно реформиране на система, работеща под стрес, то днес вече е важно да се вземат решения и да се постигне съгласие накъде ще се развива здравеопазването на България, така че да постигаме по-добри резултати и да се оттласнем от дъното на „черните класации“, коментира за Радио Стара Загора Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

Тя уточни, че реформата трябва да е системна, да обхваща съществени въпроси за сектора, по които да се постигне съгласие – здравно осигуряване, механизми на финансиране, договаряне на цени и дейности, споделяне на риска, мрежа на лечебни заведения, намаляване на дела на плащанията от джоба и др.

Промяната следва да цели подобряване на качеството на живот и живота в добро здраве – за ефективността в постигането на тези цели има показатели, които могат да се измерват обективно.

Промяната трябва да е в интерес на пациента, а не на съсловни или лобистки организации. .

И не на последно място – промяната трябва да е постижима и обозрима във времето. Дългият път на реформите в сектора и липсата на видими резултати оставят усещане за умора, безперспективност и липса на смисъл. А това не помага на никого.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Живеем най-кратко в Европа, пандемията ни е върнала с над десетилетие назад

БНР подкасти:

Още от категорията

Форум събира в Стара Загора партньори от над 15 държави в ЕС

Община Гурково ще получи безвъзмездна помощ за ремонт на уличната мрежа

Сградата на Община Сливен ще „светне“ в зелено в Деня на донорството и трансплантацията на органи

Бившият началник на Военна болница Сливен е тазгодишният носител на награда „Милосърдие"

Премиерът: На този етап не се предвижда ремонт на кабинета

Частични избори в старозагорското село Хрищени

15 години затвор за мъж, направил опит да умъртви седем души при палеж

Община Стара Загора с критики към сметопочистващата фирма

Възходът на 4-дневната работна седмица: готова ли е България за промяната?

Хасково се готви за юбилейното издание на Музикалните дни "Проф. Недялка Симеонова"

Радиопрограми

Радио България

За БНР