Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Танцовата драма "Нестинарка" събира на една сцена огнени примабалерини

6
"Нестинарка" - постановка на Старозагорската опера, 1967г.

Днес от 18 часа в Залата на Регионалната библиотека „Захари Княжески“ в рамките на Фестивала на оперното и балетното – Стара Загора ще бъде представена уникална ретроспекция в историята на най-забележителната творба в българското танцово изкуство „Нестинарка“ от Марин Големинов. Специално за случая ще се прожектират кадри от Златния фонд на БНТ. Публиката ще види фрагменти от различни постановки и свидетелства на Марин Големинов, Асен Найденов, Маргарита Арнаудова, както и на първата изпълнителка в ролята на Демна – Нина Кираджиева.

Каква е танцовата драма „Нестинарка“ през погледа на големите примабалерини от постановките на Националната ни опера през 1960-те-1980-те години Вера Кирова, Калина Богоева /онлайн/и Силвия Томова и в Стара Загора – Снежана Дескова /1967/, Ромина Славова /2005, 2018/ и Анелия Димитрова /2018/ ще се дискутира по време на срещата, водена от внучката на Марин Големинов, Лилия Големинова.

Часове преди срещата Лилия Големинова разказа, "В детството си помня, понеже съм родена, в тези дни, около фестивала, как дядо ми винаги беше на Фестивала на оперното и балетното изкуство, в Стара Загора. Знам, че много обичаше Стара Загора, беше свързан с този град, който и аз заобичах. Напълно естествено е на този форум да има такава среща за "Нестинарка", не само защото се навършват 80 години от първата премиера на танцовата драма, а и защото балетът на Старозагорската опера направи последната фантастична възстановка на хореографията на Маргарита Арнаудова. Има над 25 постановки на "Нестинарка" и ние сме се опитали да съберем записи, за да ги представим на публиката", сподели още внучката на проф. Марин Големинов.   

„Нестинарка“ е не само емблема в творчеството на нейния автор Марин Големинов, а и на българското танцово изкуство. За написването й композиторът се подготвя дълго. През 1938 г. след продължително търсене на либрето, Големинов се спира на разказа „Нестинарка” на Константин Петканов, поместен в сборника „Омайно биле”. За този момент композиторът споделя: „Когато прочетох разказа, нещо стихийно и неудържимо бликна у мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята добиваше яснота и внушителност, а драматургичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагичните акценти на действието.“

Идеята да въплъти образа на главната героиня Демна в една чисто българска по характер музика го обсебва. Сам разпределя разказа на отделни сцени. Преди това композиторът е набелязал изразните средства, проучил е и българския музикален фолклор. Вече е излязъл и първия му голям научен труд „Към извора на българското звукотворчество”. Започва да пише творбата в периода, когато е в Мюнхен.

Работата върви много добре до момента, когато авторът стига до нестинарските сцени. Той чувства неувереност да изрази обичая само по теоретичните трудове, с които се е запознал. Иска му се на живо да види и да почувства нестинарството. След завръщането си в България Марин Големинов посещава странджанското село Българи – извор на нестинарството в България. В своята статия „Пътуване из нестинарския край” той описва преживяването си така: „Лицата на нестинарите са бледи, държането издава неспокойствие. Всички са в очакване. Изведнъж със звуците на гайдата излезе от конака една нестинарка, заситни по равния двор с вдигнати ръце и завика с див глас: Въх-въх. Това провикване има нещо много първобитно в себе си, животинско бих казал. То действа на нервите и разтърсва из Сцена от Нестинарка – 1942 г. основи душата на човека…На селския мегдан запалиха огъня. Всичко блесна в необичайна за селото светлина. Откъм конака се зададоха иконите на Свети Константин и Елена…Няколко души махнаха главните от огнения харман и се залюля бясно нестинарско хоро…Нестинарките взеха иконите, притиснаха ги до гърдите си и застъпяха боси в жарта.”

В началото на 1940 г. партитурата е готова. Големинов я предлага на Софийската опера. Тогава директор е Асен Найденов. Според него нито една българска опера не успява да се задържи дълго на сцената и той убеждава автора да изчака по-добри времена. Още на следващата година директор на операта става Петко Стайнов, който включва Действащи лица „Нестинарка” в репертоарните планове за 1941-1942 г. По време на подготовката за премиера възникват множество препятствия относно диригент, изпълнители и постановка. В художествения екип възникват разногласия, балетната трупа е стресната от сложността и необикновената задача, която им се поставя. Въпреки всичко на 4 януари 1942 г. на сцената на Софийската народна опера се осъществява премиерата на „Нестинарка” с хореограф Мария Димова, режисьор Хрисан Цанков, диригент Асен Найденов. Участват Нина Кираджиева като Демна, Лидия Диамандиева – Струна, Живко Бисеров – Найден, Лили Берон – Босилка и др.

Първото представление се превръща в културно събитие. И публика, и критика приемат с възторг новото художествено явление. Страниците на софийските вестници са залети с рецензии за постановката. Пишат не само музикални критици, но и писатели, журналисти и представители на културната общественост. Всички предричат на творбата дълъг живот. До края на сезон 1942-1943 г. „Нестинарка” е играна 30 пъти, нещо невероятно за българско сценично произведение по онова време. В някои от представленията в ролята на Демна е самата Мария Димова.

По материали от http://art.blog.libvar.bg/

По публикацията работи: Мила Маринова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

„Изкуството на обектива и светлината“ озарява зала „Лубор Байер“ в Стара Загора

Тази вечер от 18.00 часа в изложбена зала „Лубор Байер“ ще бъде открита експозицията „Изкуството на обектива и светлината“ на д-р Георги Новаков – невролог и неврофизиолог по професия, фотограф по призвание. „Фотографията при мен е една закъсняла..

публикувано на 01.08.25 в 15:36

Децата от "Загорче" представят България по света, да ги подкрепим

Моден спектакъл с благотворителна цел ще се проведе тази вечер в ресторанта на хотелски комплекс край езеро „Загорка“ в Стара Загора. Събитието е в подкрепа на Детски фолклорен ансамбъл „Загорче“, а целта му е да се съберат средства за..

публикувано на 01.08.25 в 10:18

Местят „Лебедово езеро” в залата на операта в Стара Загора

Поради очаквана неблагоприятна метеорологична прогноза балета „Лебедово езеро” ще се играе в залата на Операта в Стара Загора, тази вечер от 21 часа. По план спектакъла трябваше да бъде на Античния форум, от културния институт обаче уверяват, че е..

публикувано на 31.07.25 в 11:57

Старозагорската опера гостува в Долината на тракийските царе

За пети пореден път кулминацията в традиционните "Празници в Долината на тракийските царе' ще бележи Старозагорската опера , която ще представи на откритата сцена на язовир „Копринка” от 20.00 часа своите впечатляващи спектакли на операта „Цар..

публикувано на 28.07.25 в 14:09

Милена Дренчева е от новите възрожденци в Малко Търново

Милена Дренчева е Магистър по "Социално консултиране и психология . Има квалификации по библиотекарство, читалищен мениджмънт и управление на читалищната дейност. От 2008 година е секретар на читалището в Малко Търново. Автор е три книги : Първата..

публикувано на 27.07.25 в 10:00

„Нашенски фест“ се провежда в Стара Загора

Първи Национален фолклорен фестивал „Нашенски фест“ ще се проведе днес и утре в парк "Артилерийски" в Стара Загора. Организатори са от ансамбъл „Нашенци“, поводът е 25-ата годишнината от създаването на формацията. И в двата дни още от 10.00 часа ще..

публикувано на 26.07.25 в 09:41
Внуците на Панчо Владигеров

Фотоизложба представя историята на операта "Цар Калоян"

На Античния форум "Августа Траяна" е експонирана пътуващата фото-документална изложба проследяваща историята на операта "Цар Калоян" от Панчо Владигеров, от първата постановка на 20 април през 1936 година до наши дни.  Експозицията, дело на Надя Сотирова,..

публикувано на 18.07.25 в 16:10

Петя Христова: Поезията е сигурно убежище, а хората са най-голямото вдъхновение

Пишете ли поезия? Творец ли сте? И то не като професионално занимание, а като хоби? Като начин да изградите свят, в който да се чувствате сигурни, и който да ви помага, тогава, когато имате нужда. Ако се припознавате, или не, в тези въпроси,..

публикувано на 18.07.25 в 13:07

Тракийската гробница „Оструша“ се превръща в сцена за театрално-танцов спектакъл

Пространството пред тракийската гробница „Оструша“ край Казанлък ще се превърне в сцена за премиерата на уникалния театрално-танцов спектакъл „Бендида -всемогъщата господарка на траките“. Спектакълът ще бъде показан на 25 юли от 21 часа. Той е..

публикувано на 18.07.25 в 10:09

Картината "Ахинора" очаква поредното си пос(в)ещение

Още една среща между литературата и изобразителното изкуство предлага на своята публика Художествената галерия в Казанлък. Виолета Радкова ще бъде гостуващия автор тази вечер на среща от инициативата „Пос(в)ещение на картина“. Събитието е от 18:00 ч в..

публикувано на 17.07.25 в 14:41