Празникът се пада по време на Рождественския пост, но в чест на светеца Църквата разрешава на този ден да се яде риба. Според вярванията при приготвянето на рибата люспите не бива да падат на земята и не се настъпват.

Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.

На този ден не се работи нито къщна, нито работа навън: на двора, в плевнята, в обора. На този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето, заради което и старата българска поговорка гласи “Да разпуснем на никулска дупка!” Дупката била най-широка и в началото на колана, та да се издържи на многото служби и на многото трапези. Момите за женене ходят на църква, за да поднесат на иконата на светеца цветя и дарове, а на последното празнично хоро – сглядното, момите се ловят на хорото, а ергените и техните родители ги оглеждат. Поставят цветя и дарове пред иконата на светеца и го молят горещо за съдействие.

По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”,  казва народната приказка.

Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла - за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води - за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.

Денят се чества и като официален празник на град Бургас. 

Имен ден имат: Николай – Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Нинка, Нели.

Честит празник на всички именици!