На този ден през 1852 г. в Ески Загра  в семейството на търговец се  родил изтъкнатият старозагорец Атанас Трифонов Илиев. Бащата дал солидно образование на сина си – минал през всички степени на образование в родния град, учил в Пловдив, Прага, Табор и Белград. „Получил солидна обща култура, има широки интереси в областта на историята на родното си място още от антични времена, етнограф, нумизмат, щом се върнал от странство започнал да учи децата в родния си град. После даскалувал в Търново и Габрово, след бягството от пълчищата на сюлеймановата армия, разорила града. След Освобождението е член на Народната партия и участва  като старозагорски представител в Учредителното събрание в Търново през 1879 г., в Петото Велико народно събрание и в 15-тото обикновено събрание.“, представя видния старозагорец Петьо Мирчев, уредник в отдел „Възраждане“ в Регионалния исторически музей.

  Като член на старозагорския революционен комитет, бил против избухването на Старозагорското въстание през 1875. , защото смятал, че населението не е добре подготвено и това ще предизвика репресии от страна на турците. Въпреки това бил арестуван и затворен до началото на 1876 г. Нямал право да учителства в Ески Загра, защото бил считан от местната власт за размирник, затова  заминава за Цариград. Тук се запознава с Иван Вазов, с когото имат дългогодишна кореспонденция.

 Участва активно в изграждането на институциите в новоизграждащата се Стара Загора и в други градове на Източна Румелия. Бил префект на Стара Загора от 1884 -1885,  окръжен управител в Шумен през следващите две години, бил директор на Девическото училище в София, на тази длъжност е назначен на два пъти в Девическата гимназия на Анастасия Тошева от 1892 до 1900 г. и 1903 до 1906, член на Висшия учебен съвет при Министерството на Народното просвещение  и началник на училищния отдел на Българската екзархия 1900 – 1903 Г.  

  „Като журналист, след Освобождението пише своите интересни истории в рубриката „Из историята на града Стара Загора“ на в. „Старозагорски глас“ , и макар да не се подписва под тях – неговите приятели знаели, кой ги пише. Разказвал спомените и легендите, предадени му от стари българи и турци, завърнали се в Стара Загора. Незнайно как, имал достъп до по-стари и по-нови  исторически източници, дори до някои, свързани с античното минало на града. Бил сътрудник и на други печатни издания“, продължава  разказа за дейността му Петьо Мирчев. Издавал много учебни помагала.

  Станал част от младия и ентусиазиран елит на възродената от пепелищата и руините Стара Загора – негови приятели и съмишленици били Димитър Наумов и Нестор Марков. С тях почват да убеждават завърналите се жители - българи и турци да се откажат от имотите и земите си срещу замяна с други парцели, за да бъде разработен нов, модерен градоустройствен план на града от чешкия строителен техник Любор Баер.  Освен с него, става близък приятел и с историка Константин Иречек. През 1880 г. го развежда при посещението му във възродения град и му показва доста внушителните останки от някогашната Августа Траяна в двора на тогавашното градско управление.

 „ Благодарение на Атанас Илиев, някои от основните улици в града, получават имената си, които са приети от тогавашния Общински съвет през 1909 г. , и ги носят и до днес – като Боруйград,  Августа Траяна, Захари Княжески“, завършва разказа за големия старозагорец – патриот, общественик и  политик  Атанас Илиев, историкът Петьо Мирчев.

 Чуйте цялото интервю с историка Петьо Мирчев в звуковия файл.