Местните хора и наследниците на Дядо Христо Димитров Христов Комитата от чирпанското с. Златна ливада, разказват, че той занесъл ножиците на Дякона, с които отрязал косите си, придружавал го, преоблечен като булка за основаването на комитета в Ябълково. Левски дарил трите най-важни икони в иконостаса на църквата в манастира на Златна ливада, нарисувани по негова заръка от Горги Данчов Зографина.
Левски е идвал неколкратно в чирпанския край, където основал през 1869 г. и революционен комитет в Чирпан, а след това и мрежа от комитети в чирпанските села. Свидетелства за това се пазят, освен в документи и писма, в спомените на негови сподвижници и в разказите на местните хора. Минавайки през този край се е крил в манастира край с. Алтън чеир , днешното с. Златна ливада, разказват преданията.
Малцина знаят, че по тези места Дяконът бил посрещан от Христо Димитров Христов – Комитата. Прозвището „комитата“ му дал сам Левски, разказва днес пра-правнучката на Христо Димитров Ирина Панева, кмет на родното му село Златна ливада. Не се знае откъде Васил Левски познавал нейния пра-прадядо, но поискал от дядо Христо Комитата ножици за да отреже косите си. „Седнал на Кукумявкините камъни край селото, над кладенеца от който момите и невестите пълнили вода, той помолил една млада жена да повика Комитата. При срещата им, поискал да му донесе ножици за да му отреже косите. Дядо Христо донесъл кръклъзите – ножиците, с които стрижели овцете“, разказът е предаван от 106 годишната му съпруга, която местните хора наричали Баба Комитката, какъвто бил прякора на мъжа й. След като отрязал косите си, Дякон Игнатий ги оставил на „майка си да ги погребе, ако не знае къде е гробът му.“, продължава разказа Ирина Панева.
По спомените на нейната майка и вуйчо й, дядо Христо Димитров Христов Комитата бил буен и безстрашен. Носел в пояса си нож или малко сатърче под ямурлука си. "Така, когато придружавал Апостола, преоблечен като млада жена на път за с. Ябълково в димитровградско, заплашил турчина лодкар, който задявал „бъдещата булка“, че ще отреже главата му, ако посегне на момата“. След тази случка, Левски възкликнал “Дядо Христо, ти си безстрашен като комита!“, откъдето тръгнал и прякора му. А наследниците му и до днес са известни като Комитови.
В рода им се предава, че Левски бил лекуван доста време в стаята до обора на овцете, вероятно след операцията в Белград, след участието му във Втората българска легия.
За жалост днес, къщата на дядо Христо Комитата е паднала под напора на времето, тежестта на годините и заради имуществен спор между наследниците Но спомените, разказани от баба Комитката на децата, внуците и правнуците им, са отразени и в книгите на местните краеведи и любители на историята на своя край – „По стъпките на Апостола“ от Славчо Делчев и „По пътя на потомците“ от инж. Георги Добрев.
В книжката си Славчо Делчев е описал спомените на 105 годишния Георги Петров, сподвижник на Апостола от с. Златна ливада. Според тях, Дяконът преоблечен като търговец на икони дарил три икони - на Божията майка, на Исус Христос и на св. Атанасий на манастира до с. Алтън чеир, днешното Златна ливада. Иконите и до днес стоят на иконостаса в малката църква в манастира, казва Ирина Панева.
Според директора на Историческия музей в Чирпан Нанси Маринова, няма категорични доказателства, че Левски лично е поръчал иконите на своя приятел и сподвижник Георги Данчов Зографина, основател и член на чирпанския революционен комитет.
„Но като се имат предвид близките отношения между двамата, не е изключено и самият Левски да ги е поръчал… В единия ъгъл може да се види подписа на Зографина върху тези три икони“, посочи Маринова.
В звуковия файл чуйте историята на пра-прадядото на Ирина Панева Христо Димитров Христов - Комитата от с. Златна ливада.
Осмото издание на Националния фестивал „От Игнажден до Коледа – традиции и съвременност" ще се проведе в с. Хрищени на 13 декември 2025 г. Заявления за участие в конкурсната програма ще се приемат до 1 декември 2025 г. Организатори на събитието..
14. 10 .2025г. – За шеста поредна година образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” гостува в Стара Загора. Домакин на инициативата бе Начално училище "Димитър Благоев", където първокласници придобиха ценни знания за пътната..
В Художествена галерия – Стара Загора на 23 септември 2025 г. от 13.00 ч. ще бъде открита изложба на Ива Гикова и Ивайло Николов – двама от най-изявените съвременни творци в куклено-сценографското изкуство. Експозицията е част от програмата на..
117 години от обявяването на едно от най-знаковите събития в българската история - Независимостта, се навършват в понеделник, 22 септември 2025 г. и ще бъдат отбелязани в Стара Загора с празнична програма. От 10.00 часа в Митрополитския храм..
От 19 до 22 септември Еко селище „Синия вир“ край Медвен ще бъде домакин на първата по рода си открита експозиция „100 килима от Котленско“. Посетителите ще видят над 130 автентични килима, ще участват в работилници за тъкане и багрене, и ще станат..
Първото извънстолично радио в България – Радио Стара Загора, организира XXVI радиоконкурс за млади изпълнители на български народни песни „Славейче“ . За участие се допускат деца от цялата страна, разделени в три възрастови групи – до 7 , до 12 и до..
Кметството на село Стрелец , местното НЧ „Христо Ботев 1926 г.“ и Пенсионерският клуб , със съдействието на Община Стара Загора , организират празник на селото . Тържеството ще се състои на 6 септември 2025 г. когато в населеното място ще..
ART ROOM - мястото, където изкуството оживява, а всеки човек открива твореца в себе си! Ние вярваме, че изкуството е не само удоволствие и развлечение, но и път към вътрешна хармония, вдъхновение и развитие. Нашата мисия е чрез творчество да докосваме..
12-то поредно издание на рок-фестивала "We Are Going To Мъглиж" ще се състои на 22 и 23 август – петък и събота в местността “Равня” над Мъглиж . В тазгодишното издание ще участват предимно млади български банди , някои вече познати от..
От 1965 г. насам единственият град-музей в България е домакин на Националния събор на народното творчество , вписан в световния Регистър на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство към ЮНЕСКО. През пет години..

Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net
