Бирата е една от най-древните напитки, произвеждани от хората. Напоследък се появяват все повече артефакти и научни публикации, че пивото е може би първата алкохолна напитка, позната на човечеството. Със сигурност днес тя е третата най-популярна напитка в света след водата и чая и това съвсем не е случайно. А интересът към нея е много по-широк от директната ѝ консумация.
Предоставени от Съюза на пивоварите в България (СПБ) резултати от европейско изследване показват, че за съвременните почитатели на пивото най-важни са не само качеството на напитката и нейното многообразие от вкусове, а и нейната история, стилове на варене, характеристики и култура на консумация. Тези твърдения в голяма степен са валидни и за възприемането на пенливата напитка от българските потребители. 85% отдават значение на многообразието от вкусове на пивото – 93 точки от 100 възможни, следвани от многовековната история на бирата – 91 точки, а на трето място – с 88 точки българите поставят автентичните съставки и качество на напитката.
Как се е зародила страстта към тази напитка, която днес наричаме пиво, е предмет, който занимава учените по света. Още повече, че миналото и еволюцията ѝ крият много интересни факти. Един от най-любопитните от тях е, че древната жажда за бира може да е вдъхновила съзнателното отглеждане на определени растения и така да е възникнало земеделието.
Неотдавна изследователи от Станфорд откриха в пещера на територията на днешен Израел най-старите археологически доказателства за варенето на бира, датирани на 13 000 години. Находката е на каменни хаванчета, в които са намерени остатъци от нишесте и микроскопични растителни частици, известни като фитолит. Те са типични при превръщането на пшеницата и ечемика в алкохол. Тези находки за най-ранните пивоварни раздвижват стар дебат: Какво е било първо, бирата или хлябът? Най-древните останки от хляб до момента са открити в Източна Йордания и вероятно са на ,,възраст“ между 11 600 и 14 600 години.
Откриването на древни пивоварни практики подкрепя хипотезата, че в някои региони напитката, която е предшественик на днешната бира, може да е била главна мотивация за отглеждане на зърнени култури ида стои в основата на зараждането на земеделието. Изследователите смятат, че хората, населявали тогава древните земи Леванта, така наречените натуфианци, са варили пиво за ритуалните празници, на които са почитали мъртвите. Те водели уседнал начин на живот, строили зърнохранилища-хамбари и добре познавали и ползвали правия сърп, хромела и чукалката, като основни земеделски сечива.
Резултатите от анализите показват, че натуфианците са използвали най-малко седем растителни вида - пшеница, ечемик, овес, бобови растения и ликови влакна като лен. Опаковали растителните храни, включително малцовата пшеница и ечемик, в контейнери от влакна и ги съхраняваха в хавани от камъни. Те са използвали хаванчетата за счукване и готвене на растителни храни, както и варене на бира на основата на пшеница и ечемик.
„Това откритие показва, че производството на пиво не е непременно резултат от излишък от селскостопанска продукция, а е разработено за ритуални цели и духовни нужди, поне до известна степен преди селското стопанство“, казва Ли Лиу, ръководителката на екипа и професор по археология в Станфорд. Ферментиралите алкохолни напитки са играли централна роля в празненствата и социалните събития в миналите селскостопански и градски общества по целия свят, но произходът на съответните сложни технологии остава неуловим. Отдавна се спекулира, че жаждата за бира може да е била стимулът зад ,,опитомяването“ на зърнените култури, което е довело до голяма социално-технологична промяна в човешката история.
Древната бира е извървяла дълъг път - от глинен съд с ечемична каша, за да стигне до мястото, където е днес - кристално бистра, приятно горчива, студена, газирана и освежаваща напитка. Все по-често пивоварството се възприема като симбиоза между наука и изкуство, а по-смелите дори твърдят, че е магическа трансформация, заради сложните процеси в технологията на бирата. Именно благодарение на съчетанието между традиции и иновации, както и на уменията на майсторите-пивовари, можем да се наслаждаваме на изобилие от марки и асортименти пиво, да експериментираме и да отпиваме от многообразието на над 120 регистрирани в Европа стилове.
Към днешна дата в България вече също се предлагат стотици марки и десетки видове бира. През последните години прави впечатление, че силно нараства и възприемането на пивото като напитка, подходяща за всякакви поводи и за всеки потребител.
От 2022 година Стара Загора е новият дом на Анастасия Скоринина – футболистка на „Локомотив“ и масажист. Тя пристига в България заради войната, но спортът ѝ помага бързо да се впише в живота тук. Натрупаният опит като състезател я насочва към масажа, а..
На интересна и рядка находка попаднаха археолозите при проучванията на светилището до новозагорското село Караново. Обектът е бил проучван още през 80-те години на миналия век. Новооткритият постамент с надпис, от 10 реда на старогръцки, е посветен на..
Фентъзи трилърът с Мики Рурк, Гари Стреч и Деси Тенекеджиева посреща и зрители в неравностойно положение в серия от благотворителни прожекции, като завладя и зрителите в Стара Загора. Благотворителното кино турне на “Дяволски игри“ е със социална..
След близо 20 години тишина, камбаната на Пощата в Стара Загора ще оглася града и застиналите във времето стрелки. Четирите циферблата, разположение на четирите страни на кулата, вече са осветени с лед прожектори и занапред старозагорци да сверяват не..
Днес, 4.10, и утре, 5.10, десетки страни в Европа ще отбележат Европейските дни на птиците . Инициативата на международната организация "Бърд лайф Интернешънъл" е посветена на зрелищната есенна миграция на милиони птици, които напускат континента и поемат..
Петима от потребителите на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания "Св. Св. Козма и Дамян" в Стара Загора са шампиони по тенис. Тянка Георгиева и синът й Стоян Георгиев, Мирослав Петров, Николай Пеев и Иван Нанев взеха участие във второто Държавно..
Един от най-българските инструменти - гайдата обединява в гайдарска школа ученици на различна възраст в Твърдица, Николаево и Нова Загора. Школата на Стоян Христанов съществува вече седма година. Най-възрастният й ученик е 60-годишен, по професия той..
Симеон Воев е брат на Димитър Воев и двамата свирят заедно в последните месеци на „Нова генерация“, а Мони и до ден днешен изпълнява с любов емблематичните парчета, написани от брат му. Основател, вокалист и басист на групата „Нова генерация“,..
Петър Йорданов – член на Ловно-рибарско сдружение „Странджа“ – Болярово, ще представи сдружението в престижното ловно състезание „Свети Хуберт“, което ще се проведе на 28 септември 2025 г. в село Избеглии, община Асеновград. В надпреварата Петър ще участва..
В Казанлък тъкат рекордно дълга черга, която да обедини хората и да им покаже, че и от парцали може да се създаде красота. Идеята подсказва кметът на Казанлък Галина Стоянова, която вижда арт проект създаден от българката Ивайла Живкова при..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net