Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Виенски музей пази част от архива на Български есперантски театър

4
Петър Василев
Снимка: личен архив

БЕТ с това име познават по света Български есперантски театър. Той е основан през 1958 година от Кирил Дражев. Десетки са изиграните  представления пред международна публика. Зрители от над 30 държави бурно са аплодирали уникалната в световен мащаб формация, сдружила в програмата си пиеси от български автори, световни класици и произведения на есперанто.

Любопитен факт е, че по време на Втората световна война Адолф Хитлер забранява използването на създаденият от Лазар Лудовик Заменхоф език.

Творческият път на Петър Василев, един от най-дълголетните български актьори, е свързан с този политически неутрален език. "Моят баща, който е роден в  старозагорското село Сладък Кладенец през 1911 година, живя 98 години. От тях 75 са посветени на театъра. Освен, че беше актьор в Народния театър, преди това за кратко е работил във Варна, Пловдив и Русе, беше много добър есперантист", подчерта дъщеря му Румяна Василева.

Петър Василев научава езика в началото на кариерата си, в средата на 30-те години на XX век, когато на българското Черноморие идват германци, чехи и австрийци, между които и много есперантисти. Те го "запалват" по международния език. След края на Втората световна война, когато светът бавно започва да се нормализира, Петър Василев, вече утвърден актьор, е поканен в трупата на Българския есперантски театър. Театърът пътува по дестинации, които днес не биха впечатлили никого. Неговите артисти са чакани гости на световните есперантски конгреси във Виена, Лондон, Атина, Будапеща, Хамбург, Копенхаген, Париж...

Ангажиментите урежда техният ръководител Кирил Дражев, стар есперантист, живял преди Втората световна война във Франция. "Той беше много енергичен човек, пробивен, контактен, темпераментен и успяваше с голяма лекота да подсигури пари и участия", спомня си Румяна Василева. "Аз съм говорила със стари есперантисти, при пътуванията си из Европа, и те само като чуят Български есперантски театър "О, да! Гледахме в Лондон "Мандрагора" от Николо  Макиавели, гледахме "Свекърва" в Хелзинки, гледахме "Дванайсета нощ" от Шекспир в Будапеща и т.н и т.н."

Благодарение на Румяна Василева във Виена са част от спомените за Българския есперантски театър. 

"Така се стекоха обстоятелствата, че бях принудена да предам архивните документи, по отношение на Българския есперантски театър, в Музей Есперанто във Виена, който е филиал на Националната им библиотека. Преди две години тя отбеляза много тържествено своя 600 годишен юбилей. Баща ми искаше всичко което притежава за театъра да остане в България. До 1989 година Българският есперантски съюз имаше помещения, канцеларии, библиотека, архив, но после помещенията поетапно бяха реституирани. Така е след промените, не може да се разчита на никого. А този уникален театър жънеше слава за България. Грехота е, да не остане никаква памет за него. Отидох във Виена. Свързах се с уредниците на Музей Есперанто. Те ми показаха в експозицията си афиш от гостуването на БЕТ в австрийската столица, от 1970 година. И така, на няколко етапа занесох снимки, програми, афиши, дори занесох и гримовете на баща ми, а при последното гостуване подарих и фотоапарат, купен в Прага, през 1938 година."



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите на 2024 г.

За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г.  Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..

публикувано на 06.01.25 в 14:03

Стойчо Стойчев: Станахме свидетели на чудо в природозащитата

През изминалата година станахме свидетели на  завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..

публикувано на 05.01.25 в 17:55

За книгите и баницата

Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..

публикувано на 03.01.25 в 17:53

Намерен е трети екземпляр на календара на Христо Ботев с лика и баладата за Хаджи Димитър

    В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..

публикувано на 06.01.25 в 07:10

Традиционни рецепти за празничната трапеза от баба Пенка

В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..

публикувано на 31.12.24 в 12:05

Шеф Иван Агафинов за храната като философия

Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..

публикувано на 31.12.24 в 12:03

Историята на Ахмед - между два свята

Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...

публикувано на 30.12.24 в 12:45

Пътят на какаото: от Югоизточна Азия до предизвикателството за бутиков бизнес в България

Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..

публикувано на 30.12.24 в 11:54

Три дни и три нощи се приготвят ястията за Нова Година в Япония

Три дни и три нощи се приготвят ястията за празничната новогодишна вечеря в Япония, разказа пред Радио Стара Загора  Сачи Уджие. Заедно със своя съпруг Атсуфуми, на галено Атсу, музикалното семейство живее в Стара Загора и е част от екипа на Държавната..

публикувано на 30.12.24 в 10:00
снимката е илюстративна

Нова Година в Стара Загора век назад, когато част от господата остават без шушони след бал

В началото на миналия век  в празничната традиция по посрещането на Нова Година под Липите  били включени няколко задължителни компонента– 21 топовни салюта, дадени от военните поделения в града, и баловете.  Защо топовните салюти били точно..

публикувано на 30.12.24 в 09:45