Овации за "Една българска роза"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ароматна, маслодайна, фина, животворна – това е царицата на цветята – българската роза, която прославя страната ни от десетилетия по цял свят. Розата заема особено място в литературното наследство. Вдъхновени от Казанлъшката долина и нейните гюлови градини, наши и чужди творци ни завещават проникновени редове през годините.

Само преди броени дни Казанлък ни подари зрелищен фестивал, посветен именно на розата. В празничните дни специален гост на тържествата със 120-годишна история бе текстописецът Найден Вълчев, автор на емблематичната за поколения българи песен „Една българска роза“, изпята от певицата с вълшебен глас Паша Христова преди повече от половин век.

През далечната 1968 г. Найден Вълчев пише текст за песен за младежки фестивал в София. По онова време столицата се подготвя трескаво да посрещне студенти от цял свят и месеци по-рано комисия, натоварена с организацията, кани поети да напишат стихове, които композитори да претворят в песен. Строфите на младия текстописец не грабват вниманието на журито. След време Найден Вълчев показва отхвърления от комисията текст на композитора Димитър Вълчев и скоро след това лириката му се превръща в мелодия. Творческият тандем избира талантливата и обещаваща Паша Христова за изпълнителка на песента, която бързо се превръща в шлагер, завладява сърцата на публиката и им носи слава и признание. Песента „Една българска роза” печели през 1970 г. първа награда на „Златният Орфей“, „Мелодия на годината“ две години по-късно, а през 2000 г. е обявена за песен на столетието.

Текстописецът на достолепна възраст се обърна в емоционално слово навръх 2 юни – в Деня на Ботев и героите паднали за свободата на България към участниците в 18-ата световна среща на българските медии в Казанлък, организирана от БТА:

„Благодаря на Розовата долина, която преди 60 години така ме зарадва да напиша няколко думички, които композиторите и изпълнителите превърнаха в крилата песен, която се запя по читалища, училища, от деца, от професионални състави. През 2000 г. беше удостоена с песента на столетието. Повече за нея не може да се иска. Тя е родена от духа на Тракия. А онези траки, които са живели тук, къде ги, къде е държавата им? Няма я, защото не са имали букви. А ние сме деятелите, приятелите на буквите. И на мен ми е много драго да видя толкова млади хора, които служат на делото на буквите, на делото на просветителите. И като Ботевите четници носят в гърдите си словото, свобода, свобода, свобода. На думите, на мислите, на печата“, допълни Вълчев.