До края на месец юни България трябва представи на Европейската комисия пакет от искания за промени в поетите ангажименти в сектор енергетика, по-точно заявките за декарбонизация (намаляване на въглеродните емисии в атмосферата, особено на въглеродния диоксид (CO2), от промишлеността – б.а.).

Страната ни вече загуби първия транш от 100 млн. евро по линия на Фонда заради забавяне на стратегическите планове. България е единствената страна членка, която все още не е депозирала в ЕК Териториалните планове за трите въглищни региона (Стара Загора, Перник, Кюстендил), а основните плащания по линия на Фонда са планирани именно за тази година. Става дума за 2/3 от средствата от общо 1,4 млрд. евро, предвидени за трансформацията на трите области, но ако тези планове не бъдат одобрени, необходимите средства за зеления преход ще бъдат изгубени.

Винаги, когато се постави темата за Зеления преход, в медийното пространство и социалните мрежи се появяват заглавия, превърнали се вече в лозунги – „Подписана е смъртната присъда на ТЕЦ-овете“, „ТЕЦ-овете затварят“, „Очаква се ТЕЦ-овете да затворят през 2026 година“. Това са твърдения, които политиците обичат да коментират и обясняват, когато наближат крайни срокове свързани с Плана за справедлив преход, а държавата не е изпълнила условията или наближават избори и редица политически партии изграждат предизборните си платформи върху обещания как няма да позволят ТЕЦ-овете и хората да останат без работа.

Твърдение: България трябва да затвори въглищните си централи до 2026 година

Проверихме какви са фактите и какво е договорено за съдбата на въглищните централи.

Д-р Румяна Грозева, изпълнителният директор на Агенция за Регионално Икономическо Развитие - Стара Загора, определи твърденията, че България трябва да затвори въглищните си централи през следващото десетилетие, като неверни и спекулативни.

„Никой не иска България да затвори ТЕЦ-овете си до 2025, 2026 година. България има редица други механизми да покрие тези 40% (съкращаване на емисиите) включително и със затваряне на мощности на топлоелектрически централи, които са извън всякакви стандарти. Говорейки, че просто така ще затворят ТЕЦ-овете си е абсолютна спекула. България е поела ангажимент да преустанови ползването на въглища за производството на електроенергия до 2038 година. През цялото това време говорим за поетапно намаляване на обема на въглищната енергия в енергийния микс на страната. Но това не е процес, който ще се случи веднага, всички твърдения са абсолютна спекула и злоупотреба“.

Думите на д-р Румяна Грозева се потвърждават и от казаното от Генади Кондарев, старши научен сътрудник за Централна и Източна Европа към Международната екооганизация Е3G:

„Не съществува документ в, който да е записано, че България трябва да затвори своите ТЕЦ-ове следващите 10 години. 2038 година България трябва да намали използването на въглища, това е крайният срок, който е заложен и е поето като ангажимент от страната. Във следващото десетилетие нямаме конкретен ангажимент, но имаме конкретен ангажимент за съкращаване на емисиите от използването на въглища и това е 40% съкращаване на емисиите до 2025 година. Една повече от постижима цифра, която съвсем не означава затваряне на въглищни тецове, защото тази цифра може да бъде постигната както със затваряне на някаква мощност, така и с по-малко работа от страна на мощностите, което не означава непременно съкращаване на персонал“.

Потърсихме за коментар и представителството на ЕК у нас. Ето какво заявиха оттам:

 „Позицията на Европейската комисия е, че всички държави членки трябва усилено да работят за поетапно премахване на производството на енергия от въглища. Само по този начин ще бъдат постигнати общите цели за борба с климатичните промени, с които България като член на ЕС се е ангажирала – поне 55% намаляване на емисиите на въглероден диоксид до 2030г. и нулеви емисии в атмосферата към 2050 г.

Повечето държави членки на ЕС вече са обявили крайни дати за закриване на всичките си въглищни мощности. От властите на България зависи да определят ясен график за поетапното премахване на различните въглищни електроцентрали. България е поела такъв ангажимент в своя план за възстановяване и устойчивост – да изготви пътна карта за неутралност по отношение на климата, включително със сценарии за постепенното преустановяване на използването на каменни въглища най-късно до 2038 г.

Крайното решение за конкретни дати за спиране на дадени топлоелектрически централи на въглища е от компетенциите на българските власти“.

Заключение

Твърдението, че България трябва да закрие своите въглищни централи до 2026 година е НЕВЯРНО, но България е поела ангажимент, като страна членка на ЕС за постигне на общите цели за борба с климатичните промени. Като член на ЕС България ще получи своите компенсации, за да извърви своя зелен преход. Дали политиците ще изпълнят своите ангажименти към заетите в сектора хора и ще успеят ли да получи необходимите средства е неясен факт, който не подлежи на проверка.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck