"Понор представлява карстова планина, част от Западна Стара планина, която е изградена от силно окарстени варовици и затова липсва повърхностен отток. Растителността е представена предимно от тревни и храстови формации. Само на отделни места са запазени гори от цер, благун, по-рядко бук. В планината Понор има наличие на вторични степи или псевдостепи. Появата на тази тревна растителност е свързана с унищожаването на естествените гори в ксеротермния дъбов пояс, осъществено чрез опожаряване, изсичане с цел разширяване на обработваемите земи, както и обособяване на пасища за някога широкото развито екстензивно животновъдство. Платото на Понор планина с находищата на вилмотиановия клин може да бъде окачествено като рефугиум. Понор попада в Натура 2000, като влиза в обширната зона „Западна Стара планина и Предбалкан“, съгласно Директивата за местообитанията, а по Директивата за опазване на дивите птици е обособена отделна зона „Понор“, което е доказателство за ценността й като орнитологично важно място." заяви за Радио Стара Загора доцент Борислав Григоров, преподавател по биогеография в СУ "Свети Климент Охридски".