Бъдеще и перспективи пред "Mини Марица-изток“ и енергийния комплекс бе темата на дискусионната среща, която се проведе днес в административната сграда на дружеството в Раднево. В нея участваха ръководството на мините, зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов, областният управител на Стара Загора Ива Радева, кметове на общини от района, партньори на дружеството, представители на работодателски, браншови енергийни организации и синдикати.  

В късния следобед към разговорите се присъедини и министърът на енергетиката Румен Радев.

Дискусията откри изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" Илза Чинкова. Тя отбеляза, че с това се завършват честванията на Деня на миньора и 71 години от създаването на въгледобивното дружеството, както и че срещата цели да бъде дадена яснота за бъдещето на комплекса в контекста на Зелената сделка.

Зам. изпълнителният директор Иван Арсениев представи минно-технологичното състояние на дружеството и очерта перспективите. Той припомни, че през 2009 година е приет от тогавашното Министерство на енергетиката цялостен проект за развитието на източно-маришкото лигнитно находище. Неизменна част от него е сключеният година по-рано Концесионен договор за експлоатация между Министерски съвет и "Мини Марица-изток". 

"Силата на действие на самия концесионен договор е 35 години от сключваното му, т.е. до 2043 год. а поетапното спиране на добивната дейност в отделните рудници трябва да приключи между 2045 и 2060-та година. Към днешна дата в правния мир не съществува друг официален документ, регламентиращ функционирането на рудниците", изрично  подчерта инж. Арсениев.  

В периода на действие на концесионния договор от 2008 г. до 2022 г. средногодишното изпълнение на добива е било 27, 835 млн. тона годишно при заложен добив по проект  28, 061 тона.  2022 г. е била рекордна в 70-годишната история на „Мини Марица-изток“ с добитите над 34 млн.тона въглища. Тази година има осезаем спад, като очакваният добив до края на годината е 23 -24 млн.тона въглища.

"Поетият от България ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2026 г. предполагат извеждането от експлоатация на мощности и намаляване на производството на електрическа енергия, произвеждана на база изгаряне на въглища. Анализът показва, че вследствие на този ангажимент средногодишният добив на въглища в източно-маришкото въглищно находище към 2026 г. се очаква да намалее между 20% - 40%. На практика означава спад на производството от 6 до 12 млн.тона", посочи инж. Иван Арсениев.

Възможностите да бъде защитено производството на въглища в по-дългосрочен план и за компенсиране на загубите, ръководството вижда в износа за потенциални клиенти в региона. Като такива се очертават централите, работещи с подобен вид лигнитни въглища в държавите Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Засега „Мини Марица-изток“ изнася въглища в Сърбия, като от началото на сключения договор за там са изнесени над 1,5 млн.тона. Продажната цена на въглища за Сърбия е с около 30% повече, отколкото е продажната цена за централите в комплекса. Очаква се да бъдат продадени още към 3,5 млн. тона въглища до края на договора през 2024 г.

Разходите, необходими за затихване на минно-добивните дейности и рекултивация, ще се финансират от Териториалните планове за справедлив преход, но средствата може би няма да стигнат, призна зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов, като допълни, че задължително трябва да се намери източник за финансиране, тъй като се касае за предотвратяване на екологични щети, засягащи живота и здравето на хората.    

Представителите на синдикатите за пореден път поискаха гаранции за работните места, безопасността и доходите на работещите в комплекса.