На 20 декември се навършват 80 години от смъртта на поручик Георги Кюмюрджиев от Стара Загора. Заедно с поручик Димитър Списаревски българските летци изтребители губят живота си, във въздушен бой срещу англоамериканските самолети, защитавайки София през декември 1943-та година.  

След смъртта им, посмъртно със заповед на военния министър, и  Списаревски е произведен в чин "капитан", а Кюмюрджиев - в чин "поручик".  И ако за първия  се знае доста, то името на ненавършилия  24-години  Георги Кюмюрджиев, е почти обвито във мъглата на забравата. 

На 11 юли 1919-та година в семейството на Райчо и Мария Кюмюрджиеви се ражда син. По майчина линия малкият Георги Райчев Кюмюрджиев  е наследник на опълченеца Георги Славов, известен като Комитата.  Дядото е участник в боевете за Стара Загора, в боевете на Шипка, кавалер е на пет Ордена за храброст, знаменосец на старозагорското Опълченско дружество до смъртта си.

"Едва на три години, малкият Георги остава сирак – баща му умира. Грижата по отглеждането му пада на майката Мария, на вуйчото Стефан и дядото на Георги", разказва Райна Антонова, главен уредник отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей под Липите.

Георги Кюмюрджиев завършва Мъжката гимназия в Стара Загора и веднага след това постъпва в  държавното Военновъздушно училище, където се подготвя за летец - изтребител. 

20 декември 1943 година остава в българската история с името "Черния Никулден".  Групировка от 15-та въздушна армия на Съединените щати, се насочва за поредната бомбардировка на вражеска, тогава  София.

Във въздушния бой  българите се изправят само с 36 машини, срещу 200 вражески самолета.

Кюмюрджиев води бой с пет самолета

Основната тактическа цел на българските летци е  да не оставят бомбардировачите  да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Целта е постигната, но двама български летци изтребители губят живота си -  Георги Кюмюрджиев и Димитър Списаревски. 

Със заповед на министъра на войната и Списаревски посмъртно е повишен в чин капитан, а Кюмюрджиев в чин "поручик". 

Георги  Кюмюрджиев е погребан в родната Стара Загора. Сформиран е и Инициативен комитет за издигането на паметник на героя. По инициатива на  доктор  Иван Вазов, по-късно започват да се събират средства за поставяне не паметна плоча на мъжката гимназия, в която е учил Кюмюрджиев. Тази идея и идеята за турнир с името на героя не успяват. Но паметникът е факт и е поставен в Градската градина. 

В мъглата на забравата името на Георги Кюмюрджиев, жертвал живота си за род и Родина, започва да се губи след политическите промени. Тогава изчезва и скромният паметник в Градската градина

За летеца-изтребител, неуспял да навърши 24 години, защитавайки с живота си небето над София, все още напомня родния  му дом на улица "Сава Силов" в Стара Загора. На къщата е поставена и паметна плоча, но името на летеца там е сгрешено.  В наши дни предстои къщата да бъде разрушена. А на нейно място да бъде построена кооперация.