Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви са обстоятелствата около залавянето на Левски в Къкринското ханче

2
Снимка: интернет

Днес се прекланяме пред безсмъртието на Васил Левски във всеки български град и село. Навършват се 151 години от гибелта на Апостола. По този повод историкът Виктор Комбов от Карлово припомня обстоятелствата около залавянето му и по какви обвинения е осъден на смърт.

   В последното си запазено писмо Левски пише по повод на масовите арести на комитетски дейци след злощастния Арабаконашки обир следното:

"Пък вий занапред дързост!... Запрените запрени, а другите трябва да мислят, че са полагали клетва!"

Имайки предвид, че Апостола е знаел за това, че навсякъде полицейските служители в Османската империя разполагат с неговия портрет и го издирват под дърво и камък, той решава да предприеме рискован, но и наложителен ход. В Ловеч се съхранява голяма част от комитетския архив. По-голямата част от комитетските дейци в града са вече арестувани и е било въпрос на време османските власти да открият ценните комитетски книжа. След като Васил Левски е нямало на кого да разчита да спаси документите и да ги отнесе на сигурно място, решава сам да се отправи там, където е най-търсен. Определено, ако нещо му е липсвало на Апостола, това е чувството за страх.

  На 26 декември той излиза от града, заедно с архива, съшит в самара на коня му. Със своя сподвижник Никола Цвятков отсяда в ханчето на комитетския член Христо Цонев – Латинеца.

  Всяко поколение българи търси отговор на въпроса „Кой е предателят на Левски?“  Историците и изследователите на живота и делото му не са единодушни.Според първите предположения кой е издал информацията на властите, че към онзи момент Апостола се е намирал в Къкринското ханче, предателството не идва от устата на поп Кръстю Никифоров, а от ловчанлиите Добри Механджията и Пано Петков. Досега така и не се откриха документи, които да потвърдят някоя от хипотезите. Факт е обаче, че след като Левски отсяда в ханчето призори се оказва обкръжен от потеря заптиета. Както подобава за неговия характер, той не се предава лесно и се стига до престрелка след която той и едно от заптиетата остават ранени. Окован във вериги, Дякона е изпратен първо в Ловеч. Там, според спомените на Никола Цвятков каймакаминът му показва неговия портрет и го кара да си признае, че той е дълго издирваният от властта главатар на бунтовниците. Васил Левски признава своята самоличност чак след като е откаран в Търново. Там той е изпратен, за да бъде видян лично от управителя на санджака Али бей, а сетне и Великото везирство да бъде информирано за важното събитие – залавянето на Демона на империята. Документът на османотурски от изображението е дешифрованата телеграма, изпратена от Али бей до Великото везирство, за да се съобщи за залавянето на Апостола. Този документ имах честта да издиря в Османския архив в Истанбул, а проф. Орлин Събев го преведе.

  Според спомените на Христо Иванов – Големия търновските комитетски дейци правят опит да предизвикат пожар в затвора в Търново, където лежи Апостола. Този опит за освобождаването на Левски е неуспешен и той е изпратен в София, за да бъде разпитан и съден. Според един от първите биографи на Апостола – Захарий Стоянов, през проходите на Стара планина Васил Левски е съпроводен от 200 конника, които е трябвало да предотвратят евентуален опит арестуваният да бъде освободен.

  В първите дни на януари започват разпитите на Васил Левски. Техният превод е достъпен в Интернет и всеки може да се запознае с това по какъв достоен начин се е държал големият карловец пред представителите на Османската империя.

   Въпреки че Васил Левски е отричал да е извършил непредумишленото убийство на Стойчо Гергинов от Ловеч, един от членовете, по които е предложено смъртно наказание за него, е именно заради това. В крайна сметка султанът одобрява предложението за смъртна присъда чрез обесване, изготвено от Извънредната следствена комисия в София.

  На 6/18 февруари 1873 г. на бесилото край град София си отива един от най-ярките представители на българския непримирим дух и единственият спечелил народното прозвище “Апостола на българската свобода”.



По публикацията работи: Кристина Русева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Александър Симеонов от група „Strykers“ за мъжеството, достойнството и метъл музиката

„Човек от стомана“ е заглавието на новата песен на група „Strykers“. Започнаха и снимките към клипа на песента. „Сюжетът ни пренася във времена на битки, мъжество, достойнство и метъл. Някъде в Средновековието, а защо и не по – далеко…въпрос на..

публикувано на 22.08.25 в 19:40

Музикантът и психолог Станислав Пандин за новата песен „Миг от вечността“

Това е песен, която колкото и пъти да я слушаш, ти се иска отново да я чуеш. Тя е приятна за слушане и запомняща се и като текст и като мелодия. Наименованието, текстът, инструменталното изпълнение, както и клипа са в пълен синхрон и взаимно носят..

публикувано на 21.08.25 в 17:18

И морските фарове празнуват

Днес, 18 август, се отбелязва Международният ден на морските фарове. Инициативата започва в Шотландия , през 1994 година. Въпреки напредъка на навигационните технологии, морските фарове са важен елемент от безопасността на мореплаването и често са обект на..

публикувано на 18.08.25 в 11:20

Момичетата на Стара Загора – искрените отношения

Girls of Stara Zagora / Момичетата на Стара Загора е фейсбук група, която за по-малко от месец събра над 1600 дами от града на липите в място за уют, подкрепа и истинска женска енергия. Идеята е взаимствана от групи, създадени в други градове и..

публикувано на 17.08.25 в 18:52
Десислава Стефанова-създател на Лондонски хор и Швейцарски хор и Маргарита Борисова от Швейцарски хор

Ансамбъл "Лондончанче" носи магията на родния фолклор на Албиона

Детски фолклорен ансамбъл "Лондончане" по подобие на старозагорския "Загорче" е създаден от Десислава Стефанова в столицата на Обединеното кралство. Основателката, ръководител и диригент на Лондонския български хор, а след това и на Швейцарския..

публикувано на 12.08.25 в 10:57

Да видиш живота в три Българии - историята на 100-годишната баба Донка от сливенското село Младово

В сливенското село Младово живее една от малкото останали столетници в областта – Донка Матинова.   Баба Донка навърши 1 00 години навръх Преображение Господне , а празникът и събра роднини, близки и познати от селото.    Гост на юбилея бе и..

публикувано на 11.08.25 в 07:45

Младите оркестранти в обектива на Александър Иванов

На 11 август, от 18.00 часа, в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък е откриването на изложбата „Урокът“. В нея фотограф-художникът Александър Иванов представя 45 черно-бели творби от работния процес на младите..

публикувано на 10.08.25 в 14:43

"Закриляйте природата" призовават българските ловци

6 август е празничен за Съюза на ловците и риболовците в България . Датата е определена на общото събрание на съюза, през 2006 година.  Организираното ловно движение в страната ни се заражда сред Освобождението. Първите стъпки са направени във Велико..

публикувано на 06.08.25 в 12:04

Какво още не знаем за този фантастичен летен плод?

"Отвън зелено, отвътре червено, що е то?" Динята е най-разпознаваемия летен плод. И най-вкусният, според мнозина. Сочна, полезна и винаги предпочитан десерт, тя води своето начало от древността. Спорен е въпросът коя е родината на динята, но дали е..

публикувано на 03.08.25 в 11:33

Сватбените байраци - мода или завръщане към традицията?

През последните години се наблюдава тенденция за завръщане на интереса към българските традиции и обредни символи. Шевиците и автентичните ритуали добиват все по-голяма популярност и се превръщат в желано присъствие по лични празници и сватбени..

публикувано на 03.08.25 в 10:00