Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преди 160 години

На Великден Васил Левски отрязва дяконските си коси

Споменувай ме в молитвите си, отче, с името йеродякон Игнатий. Моли се, не за мене, а за България", са последните думи на Апостола.

Ръкополагането на В. Левски в йеродяконски сан - стенопис на храма "Св. Богородица" в Карлово. Художник - Дечко Тодоров.

След шест години послушничество при вуйчо си хаджи Василий Васил Иванов Кунчев е постриган и въведен в монашество в сопотския манастир „Свети Спас” на 7/19 декември 1858 г. Той доброволно приема за цял живот трите религиозни обета: за бедност, послушание и целомъдрие. За свой кръстник и духовен наставник избира отец Кирил Рилски. През следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий въвежда йеромонах х. Василий в архимандрит, а монах Игнатий ръкополага в йеродяконски чин.

В първите дни на март 1862 г. той получава благословията на отец Кирил и се отправя към Белград, за да се включи в легията на Раковски. След разтурянето ú се връща в Карлово и продължава службата при вуйчо си. Мисълта за освобождението на Отечеството е погълнала цялото му съзнание, но за да изпълни дълга си към народа - трябва да се откаже от дяконската служба.

През нощта на първо Възкресение 19 април/1 май 1864 г. дякон Игнатий служи в храма „Света Богородица”. Пее по-хубаво от всякога. След служба той и приятелите му Христо Василев Пулев и хаджи Георги поп Христов излизат на запад от Карлово в местността Алтън чаир (Златна ливада). По настояване на дякона х. Георги взел ножица и гребен. Игнатий заявява: „От днес аз преставам да нося тази калугерска шапка. Хаджи, вземи ножиците и отрежи косата ми!”. Георги поп Христов отказва да отреже „украшението на челото и на службата” му. Христо Пулев също решително отказва да изпълни желанието на своя приятел. Тогава той сам взима ножицата и златистият сноп остава в ръката му. Свива спокойно отрязаната коса в кърпа и я прибира в пазвата си – тя е един от символите на обета, който остава свят за него и занапред.

Стъкленицата с кичури от косата на Апостола.

Когато запява на втория ден на Великден, множеството е изумено – дякон Игнатий е в мирски дрехи. Свещеници и карловски първенци са разгневени от деянието му. На епитропите, които искат обяснение, отговаря, че е решил да стане учител. Наместникът на Пловдивския митрополит застава решително на негова страна и не му е наложено наказание – заточение в далечен манастир. Той не скъсва с вярата, а открива своето истинско призвание в живота, без да наруши и дадените обети.

„Мамо, мене ме призовава народният глас да се притека на помощ на поробеното си отечество; затова аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея. Вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе. И кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопян и непогребан". С тези вълнуващи думи дякон Игнатий дава отрязаните си монашески коси на майка си Гина.

Минути преди края на земния си път, при изповедта си пред поп Тодор, той му казва: „Споменувай ме в молитвите си, отче попе, с името йеродякон Игнатий. Моли се, отче, не за мене, а за отечество България”.

Сестрата на Апостола – Яна, предоставя на Министъра на народната просвета ценната реликва с писмо от 20.VІ.1907 г., в което се казва: „Косата, която Ви изпращам, е… запазена от майка ми. След нейната смърт я запазих аз и сега я предлагам Вам, г-не Министре, за да й определите подходящо място. Нека тя спомнюва на младото поколение за онзи герой мъченик, който увисна на бесилката в този същия град, който днес е столица на онази България, за която той даде живота си, без да можа да я види свободна. Нека поколението черпи поука от това и не престава да мисли за поробената още част от българския народ и за запазването на скъпо изкупената свободна и независима България!“

По публикацията работи: Мирослав Василев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Лятно доброволчество в Спасителния център на Зелени Балкани

През годините Спасителният център за диви животни на Зелени Балкани е бил средище на много и разнообразна доброволческа активност.  И това лято той се  радва на подкрепата на хората.  Младежи и ученици се включват в помощ на пострадалите диви..

публикувано на 16.07.25 в 15:20

Екофестивалът Узана поляна фест ще се проведе от 18 до 20 юли

Десетото, юбилейно, издание на Узана поляна фест ще събере отново в Габровския Балкан любители на екологията и изкуствата от 18 до 20 юли, разказа за Радио Стара Загора Мария Радойчева от Община Габрово. Тя припомни, че като организатори всяка..

публикувано на 14.07.25 в 15:57

Образът на съвременния лекар

Лекарите отдавна не са това, която бяха. Днес те са млади, красиви, мускулести, с прически и винаги усмихнати. Най-важното качество, което  проявяват, е емпатия . От нея най-често има нужда пациентът в труден момент. Освен това много от ангелите в бели..

публикувано на 14.07.25 в 12:17
Стефан Вангелов

Доброволчеството като начин на живот

Всяка събота, когато не е на работа, Стефан се качва на влака от Пловдив и пристига в Стара Загора, за да помага при грижите за животните в зоопарка.  А задачите са да почиства клетки на част от животните и всяка друга работа, която не изисква..

публикувано на 12.07.25 в 10:00

11 юли - Световен ден на човечеството

За 38 път на 11 юли ще отбележим Световния ден на човечеството.  Датата е избрана от Организацията на обединените нации, защото на 11 юли през 1987 година се ражда 5-милиардният жител на Планетата.  Две години по-късно - през 1989 година,  ООН..

публикувано на 11.07.25 в 06:20

Над 120 души пресъздават последната битка на Хаджи Димитър и неговата чета в подножието на връх Бузлуджа

За 11 пореден път на 19 юли в подножието на връх Бузлуджа ще бъде пресъздадена последната битка на Хаджи Димитър и неговата чета с турския башибузук и черкезите от 1868 година. Това съобщи Николай Байнов от Националното дружество "Традиция" в..

публикувано на 09.07.25 в 14:19

Отбелязваме годишнина от гибелта на Хаджи Димитър

Казанлък е сред първите градове , които поставят традиция по отбелязването на годишнината от подвига на Хаджи Димитър и неговите четници. През 1868 година по Пътя към безсмъртието тръгват близо 30 българи, част от 130-те четници,  имали за цел да събудят..

публикувано на 03.07.25 в 15:46

Иван Раев - българският лечител, открил лек за мистериозна болест, покосила цяла Европа

Днес православната църква почита паметта на братята лечители Свети безсребърници Козма и Дамян. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Малко хора знаят за Иван Раев – билкарят,..

публикувано на 01.07.25 в 14:54
Проф.д-р Николай Цанков и Вахиде Йълмаз

Образование с корени и криле: Синергия между природа, технологии и изкуство

В последните дни на юни, 27, 28 и 29, Стара Загора се превърна в сцена на образователна трансформация. С идеи свързващи , традицията с бъдещето и знанието с въображението.  В рамките на проект „Digital technologies and artificial intelligence..

публикувано на 29.06.25 в 14:29

Патриотичен дух в ателието на старозагорката Ваня Борисова

Денят на българския фолклор отбелязваме на 22 юни. Това е и повод да отидем на гости в ателието на старозагорката Ваня Борисова, която от години изработва български народни носии. В ателието и звучи българска народна музика, а някъде на стената са..

публикувано на 22.06.25 в 17:36