Таньо Динков Михайлов живее от З годишен с родителите си в родното село на дядо му – Казанка. Не му тежи, че пътува до Стара Загора за да ходи в Пето основно училище „Митьо Станев“, а това, че някога – до 1976 г. в Казанка е имало училище, което затворило врати, за да стане детска градина. Причината била, че тогава учениците от селото отишли с родителите си в града. И със закриването на училището, изчезнал и „неговия глас – училищната камбана, която събирала учениците в клас“, разказва 11-годишният малчуган. И с нескрита гордост споделя, че по щастлива случайност приятел на баща му случайно открил след близо 40 години този символ на знанието за българския народ, който семейството му връща на селото.

  Интересите на Таньо към историята и видните имена на с. Казанка, към миналото на България са по наследство от бабите и дядовците му. „Като българин трябва да знам нашата история, историята на моето село и на рода ми. Знам, че в Казанка е роден Стоян Терзиев, Стоян войвода, който е първият ботев четник, убит на българска земя. Къщата му се руши, но разбрах, че ще може да се спаси, защото са прекарали ток и вода и са намерили пари.“- разказва Таньо. Но скромно премълчава, че кметицата Елка Михайлова , която от дълги години се бори да бъде спасена светинята за казанчани – родната къща на ботевия четник Стоян войвода, е негова баба. И когато говори за своя род и предци, гордо подчертава, че името му Таньо, се предава  от 160 години от поколение на поколение, на всяко първо момче в семейството.

  Малчуганът признава, че обича да слуша българска  музика – едните баба и дядо го запалили по народната музика, а другите  по българската популярна музика. „Обичам да слушам Лили Иванова, Емил Димитров, Маргарита Хранова… Имам снимка с голямата Йорданка Христова.“, продължава четвъртокласникът. Другите му любими занимания са да чете, да кара колело или скейтборд, макар, че няма площадка за децата в селото. Няма  кино, няма и място където да се събират връстниците му, които не са много, но в почивните дни и през ваканциите се събират много деца. Но на село му харесва, защото е тихо и спокойно, тук чува песента на птиците и сутрин се събужда от кудкудякането на кокошките и кукуригането на петлите или лая на куче. Въздухът е чист, а наблизо е и гората, където с баща си често се разхождат до Бароновата чешма, където има и пещ. Приятно му е да си откъсне краставички от парника на баба и дядо, които гледат и домати, лук, чесън, малини и овошки. Тази година  и той е засадил тиквички и диня.