Ученичката  Симона Савова от  Пето основно училище „Митьо Станев“ в Стара Загора се гордее със своята предшественичка – баба Илийца от Челопеч, героинята на Иван Вазов в разказа „Една българка“.  От малка е слушала от  баба си и дядо си , че родът на майка й  има родствени връзки с баба Илийца, която с риск за живота на своето болно внуче и на нея самата, помага на ранен ботев четник. „Вкъщи днес пазим родословното дърво на тази храбра българка, което е огромно“, казва Симона с вълнение и показва името си, имената на майка й Цветомира и нейния брат Георги, и на първите си братовчеди Мила и Димитър Чилови. Симона е ученичка в IV-ти клас и все още не е учила произведението. Но покрай  баба й и дядо й, е прочела разказа. Наложило се да й обясняват много от  думите, с които си служи патриарха на българската литература.  И макар, че са се изписвали и изговаряли по друг начин, вече са разбираеми, някои звучат и днес. Покрай родовата им история детето разбира, че много хора и селища у нас крият интересни, но неизвестни факти за миналото, за които няма как да узнаем, ако няма кой да разкаже или да ги покаже на другите.

  Със съученика  й Таньо Михайлов от IV "Г" клас, намират символична връзка с подвига на Христо Ботев и неговата чета. Момчето разказва за  известния Стоян Войвода - Стоян Терзиев от родното село на баща му Казанка, който е първият загинал ботев четник на българска земя. А Симона е пра-пра-пра-правнучка на българката баба Илийца, която спасила ранен ботев четник от сигурна смърт. Тя се надява още това лято  да  посети и музея на своята героична предшественица.

   Записват  Симона  от 3-годишна на  модерни танци, а година след това започва да тренира и тенис. Двата спорта формират различни физически качества, но най-вече дисциплина, физическа издръжливост, гъвкавост и усет към музиката и ритъма и й помагат да си организира времето между учението, подготовката и спорта.

  Истинска гордост и удовлетворение за 11-годишното момиче са общо 53-те медала от двата спорта и купата от миналогодишния турнир по тенис в Нова Загора. Трудно й е да каже къде повече й харесва - в залата за танци или на корта.

  След всичко споделено от малката Симона, отговорът на въпроса ми „Каква мечтае да стане – дали ще се занимава с танци или спорт?“, отговорът е неочакван. „Не знам дали ще се занимавам със спорт или музика, но мечтая да стана писателка. Вече пиша първата си книга за…първокласници. Книгата се казва „Редът на буквите“.  В първата глава буквите не знаят имената си, защото не знаят, че са букви и, че те са всъщност азбуката. Тръгват на училище. Във втората глава буквата „ц“ е загубила или някоя друга буква й  е откраднала ченгелчето.“, разкрива част от съдържанието на първата си творба,  малката писателка.