На 14-ти юли преди 147 г., няколко месеца преди освобождението на България от османско иго, в новозагорското село Любенова махала са избити 2 400 мирни жители на селото от войниците на Реуф паша. „ В местната църква „Св. Великомъченик Георги“ смъртта си намират 1 013 души, предимно деца, жени и старци, а  по улиците и къщите на селото са изклани още 1 387 българи. За турците селото си спечелило славата на село с комити. Въпреки, че през 1872 г. е разпуснат комитета, създаден от Левски, старозагорския учител Стефан Минчев и местния поп Еньо Попдимитров, Гюнели  махле, кавото било името му тогава, то си останало бунтовно за поробителите... Трагедията го връхлетяла, след като местен арнаутин поискал пари от най-богатия човек в селото за да го пази от набези и грабежи при настъпващите руски войски от Казанлък и Нова Загора“, разказва д-р Таньо Иванов, клисар в църквата. Озлобен, той донесъл на Реуф паша в Нова Загора, че в Гюнели махле се готви бунт, а междувременно гръцки чиновник на служба в железницата, изпратил донесение, че от няколко дни не са пристигали влакове с амуниции и стоки от вътрешността на империята по линията  Одрин -Търново Сеймен - Нова Загора.

  Така на 14.07 1877 г. редовна турска войска и башибозук обграждат селото и  местното население търси защита зад дебелите и високи стени на църквата. Населението е обезоръжено дни преди това, а врагът атакува дебелите зидове и с артилерия, разбива дъбовата врата на светата обител и започва поголовна сеч. Не помагат нито молитвите, нито златните пендари и нанизи за откуп…“ Подът на църквата е бил постлан с една педя куршуми, а кръвта на невинните жертви е била до глезените!“, продължава трагичния разказ клисарят. Започват палежи, клане на скрилите се в домовете си жители  и мародерски грабежи из селото! Заради настъплението на руските войски, войниците на Реуф паша бързат да заличат следите на масовото клане – заравят труповете в двора на църквата в дълбоки траншеи, боядисват стените на църквата…

 Изпратената малко по-късно международна комисия от представители на чуждите консули , установила, че броят на жестоко избитите българи е над 2 000 д., които са мирни жители. Масовото клане по жестокост и брой на жертвите е сравнявано с Баташкото клане.

  „Днес за трагичните събития напомнят издигнатия паметник в двора на църквата през 1885 г. и   в два саркофага, в които са положени част от тленните останки на избитите жители на Любенова махала, след опяването им през 1995 и през 2007 г.“, завършва своя разказ д-р Иванов.