Художникът Александър Алексиев  е роден през 1958 г. в родното село на воеводата Стефан Караджа , което днес носи неговото име. / Турското му  име било Ичме./ Учил в Художественото училище в Казанлък. От 1990 г. започнал да търси и купува снимки, писма, документи, вещи, оръжие и всичко свързано с българската историческа памет. През  2000 г. попаднал на  ножа на неговия земляк Стефан Караджа, пред чийто паметник е сниман с българско знаменце в ръка пред най-големия паметник на български воевода у нас. И го дарил на Националния исторически музей. През 2014 г.  по негова инициатива е учреден Съюз на частните колекционери.  Но не спира да спасява от забвение българската история и да дарява… Постоянно прави дарения на музеите в страната и на НИМ. „Постоянно дарявам и ще продължавам да дарявам защото девизът ми е „Спаси и сохрани!“, споделя художникът-колекционер.

  През 2005 г. новините на националната телевизия започват с голямото му откритие, свързано с Левски. Ръкописите на „Догматическо богословие“, за които е категоричен, че са написани с ръката на Дякон Игнатий, са представени в Духовната семинария в присъствието на епископ Сионий. „ Но и до днес не са издадени, аз за жалост нямам пари да ги издам! Аз съм казал отдавна, че Раковски и Левски са емигранти в Родината си! Като художник съм правил една година графологически експертизи!“, каза за Радио Стара Загора  с горчивина Александър Алексиев.  

Налага се въпросът „Защо никой от историците, изследващи живота и делото на Левски не се заинтересува от тези ръкописи?“, защото всяка нова снимка, всеки документ от него и за него, всяко писмо от неговата ръка и всяка вещ, за които има и най-малка вероятност да са свързани с Апостола, могат  да бъдат проучени и изследвани с най-новите научни методи на науката. И  да се докаже или отхвърли възможността да са  притежавани или използвани от него.

  Най-малкото, защото историята се пише много след събитията и реалните личности. “И защото жадните за българска духовна култура, трябва да бъдат удовлетворявани. То е като жив извор..  Затова трябва да предаваме на младите страстта  към дирене и съхранение на националните ни ценности!“, казва Александър Алексиев.  И добавя, че бронза и хартията са  вторична суровина, а ние сме призвани ги превърнем в първична суровина. А личности като Раковски, Левски и Ботев, превърнали се още приживе в титани на българския дух и мисъл, имаме нужда да ни вдъхновяват, да ни служат за пример и да формират българското ни национално самосъзнание. Защото имената им отдавна са свети за всеки българин, издигаме ги на пиедистал, но те са били хора, от плът и кръв, българи като нас…