На 18-ти юли в цялата страна с цветя и венци  почитаме рождението на най- величавата и светла личност в нашата история Апостола на свободата. Тази година се навършват 187 години от раждането на  Васил Иванов Кунчев, Левски.

"Левски е дошъл да просвети българската нация! Той е завършил своята мисия!", с тези думи започва разговорът ми с художника Александър Алексиев, който издирва и колекционира късчета българска история. Той е на мнение, че рождената година на Левски е 1846 г., а не 1837 г.  За доказателство на тезата си, посочва снимката, която притежава от  откупения през 1990 г. архив на Георги Странски от неговите наследници. Според моя събеседник двамата мъже на нея са Левски и Странски, които са видимо на една възраст. А Странски е роден през 1847 г. в Калофер.  „Другите категорични доказателства са, че сам Апостола казва пред съда в София през януари 1873 г., че е на 26-27 години. На въпросите:“ Как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?“, той отговаря: „– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.“ Както и снимката от османските архиви, предоставена през 2018 г. на българските историци, по която е бил издирван Дякона в цялата империя, на гърба й са описани външния му вид и възрастта, 25-26 г.“, изброява доводите си Александър Алексиев.

   Има и още доказателства за това, че Васил Левски е роден през 1846 г., продължава моят събеседник. „Посоченият 25-26 годишен момък от Панайот Хитов, когато споменава за заседанието на БРЦК в Букурещ през 1872 г., чието описание съвпада с това на Дякона. От съображения за сигурност не е посочил името му… Възрастта му се потвърждава и от писанията на Димитър Страшимиров и от неговия братовчед Васил Караиванов, който казва, че двамата с Левски са съврастници.

   Според художника, 1837 г. е наложена като рождена година на Левски от Захари Стоянов и Иван Вазов, които обърнали годината за по-драматично. И пояснява, че е стигнал до тези изводи от книги от 80-те и 90-те години на 19 в., които притежава, за всяко свое твърдение посочва първоизточници и източници на информация, държи всичко да е „черно на бяло“.

   Както за притежаваните от него два документа с  два печата на БРЦК, ползвани от Левски за тайната поща, на които лъвът се различава по короната на главата си.  Тези ценни документи били откупени от покойния вече емигрант Петър Аладжов от наследниците на политика Васил Радославов. / два пъти министър-председател на България - през  1886 г., и от 1913 до 1918 г./ Днес се намират в Музея на Възраждането във Велико Търново.  „Левски е приемал лъва с корона не като символ на монархия, а на суверинитет и независимост, защото лъвът е най-царственото и силно животно в природата.“, разсъждава като художник Алексиев.

   Стане ли дума за Апостола и отношението му към откритите за него исторически свидетелства,  Александър Алексиев задава с недоумение въпроса: „Защо и историците, и политиците, и всички българи, когато цитираме един от заветите на Васил Левски не довършваме докрай един от тях :“ Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, и за българинаи за турчинът, и за евреинът и пр.,“.

    А заветът на Левски в цялост е: Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.

  И завършва разговора ни с мисълта си „Минало и бъдеще, чрез нас, сега, чрез мига! В този миг!"