Неговата любов към небето, летенето и майсторенето на самолетни модели започва от ученическите години. Първоначално  искал да се запише в курсове за корабомоделизъм, дори отишъл да попита. Но му казали, че е още малък и когато порасне, може да опита. 

"В училище дойдоха хора от Пионерския дом, където се водеха курсовете. Те предложиха да посещаваме авиомоделизъм. Никой не постави условието първо да пораснем, пък след това. И се записах. Оказа се попадение - нито един от тези, които посещавахме курсовете днес не е гладен или беден", разказва Румен. 

С авиомоделизма са свързани и най-сладките му спомени от дете - като например това, че с акордеон на гърба върти педалите на велосипеда не към уроци по инструмента, а към Пионерския дом в Стара Загора, където се учат как да правят самолетни модели. 

"Разбира се, че нашите узнаха - тръгвам да се прибирам -  колелото го няма, а те минали оттам, видели го и взели. Идвам си у дома, разплакан, а  велосипедът - там. И татко ме пита - ти къде ходиш", спомня си с усмивка авиомоделистът. 

Родителите не се разсърдили на момчето, а той пък от своя страна усвоил и акордеона  до съвършенство. Ала сърцето го теглело към самолетите...

Първият модел на самолет, който направил бил още по време на курсовете като ученик - така наречената "чучулига", която се управлявала с дълъг канап и летяла, както сам Румен казва, колкото Господ позволи. А докато следял полета на самолетчето, Румен не видял канавката и паднал в нея. Счупил ключица, но и това не го отказало - възстановил се, записал да учи за техник на самолет в училището в Долна Митрополия. 

 А след това - и курсове за бордови техник на хеликоптер... 

Дали  съжалява, че не е станал пилот – "да", казва Румен, но допълва, че е постигнал на 90 процента целта си – летял е и на самолети, и на хеликоптери. А в аероклубовете дори е пилотирал сам. Сега отново пилотира, но от земята – управлява моделите, които той изработва.  А те вече не са като в детството му, а умалени копия на  безмоторни самолети за висш пилотаж.

"За да направиш модел на самолет са нужни години", разказва авиомоделистът. И обяснява: прецизността и точността на  всеки детайл, всяка частичка, са от значение. С части се снабдява от сайтове и специализирани магазини. В последно време много помагат китайците – обикновено "скелетът" е вече готов, остава да се сглоби, всичко пристига в пакети с инструкции.

"Но на мен инструкции не ми трябват, защото в повечето случаи има какво да се пипне по конструкцията", казва Румен. 

Авиомоделите, изработени от него са с двутактов двигател. Летят с най-обикновен бензин.  Вдигат се на височина от 200-250 метра. Могат да достигнат и много повече, но не бива – защото и за авиомоделиста е важно броят на излитанията да е равен на броя на кацанията. А за да е сигурно че ще стане така,  е важно през цялото време, докато самолетът  е в небето, управляващият   да има пряк визуален контакт с него.  Изгуби ли го,  може да се стигне до катастрофа.

Общо 6 са самолетните модели, които притежава Румен Тончев.  Признава, че през годините са му предлагали добри пари, за да продаде някои от тях. Не го е направил и едва ли ще го стори. Защото това е хоби, страст, удоволствие, обяснява Румен Тончев. И допълва, че онова, което му тежи, е че днес няма интерес у младите към авиомоделирането. 

За Румен Тончев и неговата любов към самолетите, летенето и небето разказва репортажът в звуковия файл.