За Радко Радев родното село Бял извор е най-хубавото в Тракия. Завръща се в него преди четири години, със съпругата си. Преди година поправяйки счупена детска играчка открил вдъхновението на дървото. И така, на шега, от майстор-зидар се преквалифицирал в дърводелец и майстор-резбар. 

"Основно работя с върба, липа, орех, череша, дива круша, бук и дъб. Намирам материала по обяви в интернет, чрез приятели и обикаляйки дъскорезниците в страната. Не работя с шаблони. Чертая по дървото с обикновен молив, после го оформям на ръка или с машина. Махам излишното и се получава. С жена ми имаме еднакви критерии за обработка на дървото. Не ме критикува. Винаги ме поощрява", откровен е майсторът, заменил шпакловките на стени и зидането на сгради с шкурка и дърводелска техника. 

Изделията му подредени на няколко маси, до оградата на селската му къща, провокират водачи на леки автомобили да намалят скоростта и потърсят място за паркиране. "Много се спират. Разглеждат. Купуват и пак се връщат. Шофьорите на тирове и автобуси бързат да достигнат дестинацията си, профучат в населеното място, често с по-висока от указаната на табелата скорост. Тази припряност може да им изиграе лоша шега", продължава да реди думите Радко Радев, който уточнява пред клиенти, че дървените икони, гравирани с лазер или пирограф, са дело на съпругата му.  

В прикачения звуков файл може да чуете коя е рецептата на майстора за хармоничен семеен живот и усмихнати дни: