Монументът е открит от цар Борис Трети, а събитието е тържествен момент и за старозагорци, разказва Райна Антонова от Регионалния исторически музей в Стара Загора.

Според архивите, за Стара Загора тържествата започват ден по-рано, на 25 август, когато в града пристигат генералите от запаса Кирил Ботев, Георги Абаджиев, Данаил Николаев, генерал Бендерев. Райна Антонова припомня, че старозагорецът ген. Абаджиев е вуйцо на Кирил Христов и е бил доброволец в руско-турската война и се сражава на Шипка. Така че това е бил много тържествен ден и за самите генерали.

Тържествата на 26 август 1934 г. на върха започват по изгрев слънце.

Според тогавашния печат над 100 хиляди чакат още от 9 часа на Шипка, пред стълбите на монумента, който е носил официалното название Паметник на българското възраждане и освобождение, разказва Райна Антонова.

Строени са и почетната военна рота , юнкерите от военното училище и се чакат официалните лица. Според статията във тогавашния вестник „Дума“ пръв пристига старозагорският митрополит дядо Павел, след него идват министри, генерали, принц Кирил, митрополит Симеон Варненски, много ветерани от войните за национално обединение. Последен пристига Цар Борис Трети, посрещнат от моми със здравец, по стар български обичай.

Откриването започва с молебен и панихида, отслужена от двамата митрополити.

Първата реч е на председателя на комитета по построяване на паметника запасния генерал Лазаров, ветеран от войните за национално обединение. Следват думите на Негово величество Борис Трети, който както пише и във вестника е изключително развълнуван и се обръща към войниците да следват примера на героите, които са се сражавали на Шипка. Тази пламенна реч е посрещната с мощно ура от гражданството. След това генерал Лазаров поднася на Цар Борис Трети златен ключ, с който той отваря вратата на паметника.

След това министър председателят Кимон Георгиев също произнася реч и от името на целия български народ полага бронзов венец с надпис „На падналите за освобождението на България. От признателните поколения“. Следва поднасяне на венци и цветя от министри, войската, от много граждани, от патриотични организации. Най-силен е моментът, в който артистът от народния театър Владимир Трендафилов декламира „Опълченците на Шипка“ на Вазов.

Следва  тържествено произвеждане на юнкери от военното училище в първи офицерски чин. Те са поздравени лично от Цар Борис Трети, който отделя време и за приятелски разговор с тях. От тук нататък официалните лица и руските гости се отправят на обяд, а за множеството на върха е организирана т.нар. народна трапеза, която завършва с песни и хора. Хората остават и вечерта, когато има и заря. Статията завършва с едни пророчески думи: „Всяка година на този ден българският народ ще се покланя пред Паметника на свободата си“, разказва Райна Антонова.